Скопие се размина с гражданската война, кризата е политическа и ескалира

Улица "Перо Илиевски" в Куманово в понеделник изглежда сякаш през нея е минало цунами – изтръгнати павета, срутени от бронираните автомобили огради, счупени стъкла и керемиди, смачкани коли, кръв. Детайлите за операцията на спечцастите, при която загинаха 22 души – 8 полицаи и 14 "терористи" - са оскъдни. Събитията подчертават нова фаза на несигурност в Македония, която вече е в дълбока криза, коментира агенция "Ройтерс".

НАТО и Европейският съюз призоваха за прозрачно разследване на случилото се. Надеждността на премиера Никола Груевски вече месеци наред е обект на съмнения заради обвиненията в незаконно подслушване и мащабни злоупотреби с власт. На 17 май опозицията е планирала голяма демонстрация.

Албанците, които живеят на ул. "Перо Илиевски" в Куманово, както и политическите опоненти на Груевски обвиняват правителството, че опитва да създаде разделение в македонското общество и по този начин да попречи на опитите да бъде свалено от власт.

"Времето е прекалено подозрително, за да не направиш връзката", казва Флориан Бибер, експерт по Балканите от Университета в Грац, Австрия. "Това не означава, че не е било терористична атака, но предполага, че властите може са намесени. Единственият, който очевидно би извлякъл полза от насилие, е управляващата партия", смята Бибер.

Малката, бедна бивша югославска република, където албанците са около 30% от 2-милионното население, беше на ръба на гражданска война през 2001 г., когато албански бунтовници влязоха в сблъсъци със силите за сигурност. В крайна сметка напрежението приключи с мирно споразумение с медиацията на НАТО, припомня ДНЕВНИК.

Интеграцията беше откъслечна, но според Запада Македония вече не е на застрашена гражданска война. По-голяма заплаха представлява политическата безизходица заради 9-годишното управление на Груевски, наред с недоволството и на македонци, и на албанци от бедността, безработицата, корупцията и липсата на прогрес в евроатлантическата интеграция.