Находката от втори век беше гвоздеят на програмата в нощта на музеите

Хиляди пловдивчани и гости се пренесоха 1800 години назад, когато Филипопол е бил столица на провинция Тракия, населена с римски легиони. Техни съюзници са били древните одриси, на които е било възложено да управляват града.

Деца, младежи и възрастни съзерцаваха сцени от Троянската война, изобразени върху уникален бронзов шлем на тракийски пълководец. Находката е от II век и е гвоздеят в най-новата изложба "Античните съкровища от Брестовица", която бе подредена за Европейската нощ на музеите, пише в. "24 часа". Посетителите разглеждаха богатствата от 6-те гроба, открити в Памук могила от археолога доц. д-р Костадин Кисьов, които се показват за първи път.

Най-голям интерес предизвика шлемът. Той блести току-що реставриран в НИМ от Светла Цанева. Две години отне възстановяването на безценната находка, което струва 10 000 лева. За сравнение - подобни артефакти в Британския музей ги реставрират за 10 години срещу 150 000 лири, обясни Кисьов.

Пловдивският шлем е уникален, защото в света има само три такива. Този от Брестовица обаче е много по-изящен. Оценява се на 2 млн. евро, а украсата по него недвусмислено говори, че е бил притежание на пълководец от конната армия. Той е бил погребан в могилата пантеон, чийто диаметър е 70 метра, а височината ѝ стигаше 14 м. Тя беше прорязана от 17-метрови иманярски тунели. Находките бяха извадени при спасителни разкопки през 2013 г.

"Ако не бяхме реагирали, всички тези съкровища щяха да бъдат изнесени от България и продадени", казва Кисьов.

Шлемът е единствената находка у нас, която показва сюжет от Троянската война. Известно е, че Римската империя е използвала персонажи от гръцката митология. Затова в задната му част е представена сцена, в която синът на Ахил - Неоптолем, убива наследника на Хектор - Астианакс, за да не отмъсти за смъртта на баща си. В предната част, която предпазва челото, пък са изобразени ероси, които показват притежателя като човек, свързан с живота и любовта. От двете страни на шлема са Аполон и Хермес.

"Такъв пищен гроб на тракийски пълководец от римската епоха не е намиран. В огромен глинен съд са били положени даровете на покойника. А погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Два железни меча, три копия и много лични вещи съдържа инвентарът. Открити са стъклени балсамарии, в които е имало етерични масла, както и глинени съдове, бронзови хидрии, предназначени за вода и вино. Цялата лична посуда е поставена като дарове, за да му служи в отвъвдния живот. Всички те сега блестят във витрините.

Най-много бие на очи златен пръстен гема. До него е била поставена бронзова монета. Тя е била предназначена за подземния лодкар Херон, който трябва да пренесе мъртвия по река Стикс от единия в другия свят.

"Гледам и онемявам пред миналото, което сме имали. Защо тогава нямаме самочувствие като народ?", разсъждаваше пред витрините Красимира Грозева.

Цяло семейство от Асеновград престоя с часове пред шедьоврите. Благовест Хубенов обясняваше на сина си Тео за траките. Седмокласникът не отделяше поглед от находките. Сестра му Нина, която е в 1-и клас, пък се заглеждаше в бижутата, принадлежали на знатни жени.

"Децата настояваха да дойдем", казаха родителите.

Афродита Бодова преброди цялата експозиция и остана зашеметена. "Неслучайно Пловдив е античната столица на България", обобщи тя.

В могилата край Брестовица са се извършвали в продължение на 1000 години погребения. Най-ранното е от IV век преди Христа, което се датира по намерените монети. Едната е на тракийския владетел Терес Втори, а другата - на Филип Македонски.

Със снимков материал и с находки е илюстрирано погребение на жена, убита ритуално и пренесена в жертва на своя съпруг. Известно е, че траките са били многоженци и са вярвали в безсмъртието. Според Херодот имали са ритуал, когато мъжът умре, с него да бъде погребана и най-любимата му жена. В случая тази от Брестовица е била прободена с нож, открит до шийния прешлен върху лявата ключица.

Интерес към изложбата "Античните съкровища от Брестовица", проявяват музеи от Гърция и Италия.

Течност на 2000 г. в гроб е непокътната

Възможно ли да се съхрани течност, престояла близо 2000 години под земята? Три лаборатории, сред които и тази на Лувъра, предстои да извършат микробиологичен анализ и да установят съдържанието. Сега то се пази в хладилна камера.

При разкопки на могила край Ново село миналата година доц. Костадин Кисьов попадна на пищно погребение на владетел от тракийското племе беси. Първоначално се появи каменен саркофаг, заровен на 12 м дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея се показа урна от алабастър, внесен от Египет. Археологът и екипът му останаха смаяни, когато под обгорелите кости на покойника откриха около 2 литра течност, положена в съд и запечатана херметически. "Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре", коментира Кисьов.

Микробиологичният анализ трябва да установи какво е съдържанието на материала, останал непокътнат близо две хилядолетия. Засега е ясно, че с него е извършено обредно измиване на останките на мъртвеца. "Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла отново със същото предназначение - измиване на покойника.

Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят.

Находките се датират от времето, когато бесите водят битки с римските императори за отствояване на своята религия и идентичност.