Спасовден е винаги на 40-ия ден след Великден

Днес отбелязваме църковния празник Възнесение Господне (Спасовден). Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.

Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.

В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните и бездетните.

На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента

Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и новият столичен град е кръстен Константинопол в негова чест. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.

През 325 година император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос.

Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен.

Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Народните чествания на празника в България са нееднозначни. Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".