Председателят Стефан Воденичаров демонстративно напусна събранието

Общото събрание на БАН гласува против проекта за промени в Закона за БАН, внесени от председателя на академията акад. Стефан Воденичаров. От 49 звена на академията всички го отхвърлиха с изключение на един институт. ОС дори излезе със становище, че всякакъв опит в сегашните условия да се променя Законът за БАН е вреден и той може само да наруши автономията и европейските перспективи на академията.

Последва демонстративното напускане на председателя на академията акад. Стефан Воденичаров. Това бе емоционална постъпка, която не води до нищо добро, каза пред Фрог нюз проф. Лъчезар Аврамов, член на УС на БАН и ръководител на лабораторията по биофотоника.

Обиден, акад. Воденичаров напуснал, като декларирал, че щом ОС не го подкрепя, да се оправят сами с бюджетните въпроси.

Това обаче не е конкретният проблем. Просто симптом. Както туморът. А ракът е болестта, която обхваща целия организъм. Обаче, когато на някого му поставят диагнозата, той често се фиксира върху тумора и си мисли, че това е проблемът. А това е само на повърхността. Проблемът в БАН е свързан много дълбоко с различни обществени сфери и с политиката на държавата. Основната драма в БАН въобще не е свързана с БАН, смята проф. Аврамов.

Това е тенденция, която започна през 2010 г. с появяването на Симеон Дянков. Като икономист на Световната банка, преди да стане министър, той беше заявил, че в България БАН трябва да се закрие, да се разпродадат активите, средствата да се вложат в акции или в някакви доходни книжа и евентуално по-нататък с тези пари да се създаде наново някакъв научен център.

Това е абсолютно некомпетентно. Тогава счетохме, че това са изявления на някакъв глупак. Обаче Дянков стана финансов министър, нарече учените „феодални старчета” и се опита да вкара плана си в действие. През 2010 г. пробваха да сменят Закона за БАН, да разкъсат академията, като изпратят институтите към разни министерства и университети, а след това да опразнят сградите чрез икономическо задушаване на научния състав. Академията в момента е съставена от научен център с институти и персонал, а от друга страна - от едно общество – събранието на редовните и дописните членове, което се счита, че обединява най-изявените учени в България. Особеното е, че научният център се състои от автономни институти, всеки от който ръководи изследвания в своята област. Обаче собствеността на всички тези институти е собственост на централата, т.нар. общоакадемична администрация.

Ако става дума за материални интереси, важното е кой управлява тази централна администрация. В момента това е ОС на БАН. Без него не могат да се извършват никакви покупки и продажби на недвижима собственост. Тези имоти, които са предоставени като държавна собственост за определени научни цели, пък не могат да бъдат продавани без решение на Народното събрание. В момента ОС се избира на квотен принцип от различните институти и се състои от 108 души, така че много трудно може да се манипулира. Първо, защото хората са много. Аз смятам, че именно това е причината БАН да е единствената неразграбена система в държавата и именно този закон я пази. А имуществото на академията се оценява на няколко милиарда евро, трудно е да се каже колко точно. Всичко друго в държавата е разграбено.

От друга страна, съществуват европейски критерии. Историята на човечеството е доказала, че отнемането на автономията на университетите и научните организации неминуемо означава морален упадък и понижение на всякакви резултати. Действащият в момента Закон на БАН е т.нар. рамков закон, според който БАН е автономна. Тоест тя избира Общо събрание, което утвърждава устав и всичките отношения – структурни, развитие на кадри и т.н. се провеждат според тези правила.

В тази ситуация изведнъж се появи документ „Проект за закон за изменение и допълнение на БАН”. Има текст, според който се предвижда ОС да се трансформира и да се създаде двукамерно събрание. От една страна - да бъдат директорите на институтите, които очевидно зависят от председателя и от Управителния съвет. Почти 2/3 от него да бъдат съставени от академиците и член-кореспондентите, които също са зависими. От друга страна – голяма част от тях са хора, които никога не са работили в БАН, не познават работата й и дори са в конфликт на интереси. Това е орган, който ще бъде манипулиран. Така по доста завоалиран път се сменя управлението на собствеността.

Всички учени в БАН подозират, че под благоприятна форма за подобрение на управлението има опит да се сложи ръка върху тази собственост. Като подозираме, че това е повторение на опита на Дянков.

Проблемите на академията въобще не са в закона. Проблемите са в липсата на държавна политика в областта на образованието и науката. В такава ситуация академията е практически оставена на доизживяване, тъй като сградите се рушат, хората остаряват, научните школи изчезват. Всичко, наречено българска наука, е пред ликвидация и няма нищо общо с този закон.

В 21 в. се счита, че най-важното нещо за една държава е т. нар. конкурентоспособност. А тя зависи от науката и образованието. Когато държавата няма политика за създаване на висококвалифицирани хора, които да се занимават с наука, която е в основата на иновациите и технологиите, означава, че сама води политика срещу своята конкурентоспособност. Това, от своя страна, води до мизерия в дългосрочна перспектива.

Постоянно в политическите платформи на която и да е партия се изтъква приоритетност на конкурентоспособност, наука, образование и иновации. Обаче това са празни приказки. Защото бюджетът и държавата се управляват от конюнктурни хора, които нямат хоризонт повече от собствения си мандат и не разбират нито от наука, нито от образование.

Основната драма на БАН не е свързана изобщо с БАН. БАН е просто детайл от пейзажа, завърши проф. Аврамов.