ГЕРБ са готови да подкрепят и идеи на опозицията за конституционни промени

Дългоочакваната "дълбока и сериозна" съдебна реформа може в крайна сметка отново да се окаже нито дълбока, нито сериозна предвид развитията досега около необходимите за извършването й конституционни промени, пише в. "Капитал дейли". Въпреки позицията на правосъдния министър Христо Иванов, че "в много отношения, когато говорим за съдебна реформа, става дума за реформа на прокуратурата"(пред "24 часа") и въпреки твърдението му по-рано, че "няма никаква договорка да се остави прокуратурата на мира", идеите на управляващите за промени в основния закон не засягат сочения за ключов проблем безконтролен статут на държавното обвинение.
Така реалната реформа се свежда до разделянето на Висшия съдебен съвет на две квоти - прокурорска и съдебна, но небето над нея също не изглежда безоблачно. С различни мотиви АБВ, ДПС и БСП показаха враждебно отношение към предложенията, а впоследствие председателят на парламента Цецка Цачева обяви, че от ГЕРБ са готови и на допълнителни компромиси, за да се събере подкрепа за измененията. "Ако от опозицията постъпят предложения между първо и второ четене, е много вероятно да се направи компромис и някои от тях да бъдат приети", каза Цачева в четвъртък.

ДПС иБСП за омилостивяване
АБВ на Георги Първанов, която е коалиционен партньор на ГЕРБ, отказа да подкрепи промените в конституцията с мотива, че за тях се изисква Велико народно събрание (ВНС), и депутатите й не се подписаха като вносители на проекта. В четвъртък под него сложиха подписите си 97народни представители (при нужни 60) от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, към които се присъединиха и 8-те депутати от БДЦ(както се прекръсти партия ЛИДЕР на Христо Ковачки). За приемането на промените обаче са нужни 180 гласа, макар че е възможно и със 160, но тогава процедурата е по-дълга и минава през три гласувания.
Ако ДПС и БСП останат категорично против предложения проект, събирането на необходимата подкрепа става мисия невъзможна. Опитът учи обаче, че на изявленията от двете партии трябва да се гледа като на отворена процедура за пазарлъци, за да се гласуват все пак конституционни промени  - вече неясно какви точно, засягащи съдебната власт.
Лидерът на БСП Михаил Миков обяви в четвъртък предлаганите промени за "самоцелни", насочени към "овладяване на съдебната система".
Главният печеливш
Миналата седмица три от партиите в управляващото мнозинство - ГЕРБ, РБ и ПФ, постигнаха трудно съгласие за поправките в основния закон, а в петък те бяха представени за съгласуване и на останалите парламентарни групи. 
Предлага се мандатът на ВСС да бъде намален от 5 на 4 години като мярка срещу бюрократизирането на органа, както и да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска, а общите решения да се вземат от пленум. Освен това се предвижда при конкурсите за избор на административни ръководители да се гласува явно, а не тайно, както е сега.
В прокуратурата обаче не се предвижда почти никаква промяна. Обсъжданото намаление в мандата на главния прокурор от 7 на 5 години изведнъж отпадна от дневния ред. Липсват и мерки за създаването на независим разследващ антикорупционен орган. Лансираната от правосъдния министър идея отпадна и от Стратегията за противодействие на корупцията. Вместо това отскоро функционира Антикорупционно специализирано звено с участието на ДАНС, МВР и следствието, изцяло на подчинение на главния прокурор.
Преди няколко дни реформаторите направиха опит да поставят въпроса за възможности за импийчмънт (отстраняване) на главния прокурор и заявиха, че ще внесат такива текстове между двете четения на проекта. От ГЕРБ обаче веднага се обявиха против, защото това било против "духа на диалог и консенсус". В крайна сметка в сегашния вариант е предвидена единствено известна отчетност на главния прокурор пред парламента под формата на доклади.
Какви още отстъпки пред ДПС или БСП, които в момента твърдо отказват подкрепа за промените, са готови да направят от ГЕРБ засега остава неясно. "Промените не са самоцел. Реакцията на опозицията е обяснима, има местни избори в края на годината и партиите се опитват да покажат различна физиономия. Статуквото в самата съдебна власт също е възможно да показва несъгласие. Смисълът и целта на реформата е съдебната власт да бъде освободена от политически интереси", обясни Цецка Цачева.