Такъв е разчетът на компаниите за щетите през 2014 г.

Близо 137 млн. лв. са стрували на българските застрахователи природните бедствия от 2014 г. Такъв извод може да се направи от публикуваните от Комисията за финансов надзор окончателни данни за пазара на общо застраховане за м.г. Това е сумата от изплатените от компаниите обезщетения по "Каско" за щетите по застрахованите автомобили и по двата вида имуществени полици. И предвид факта, че самата продажба на такива полици не бележи почти никакъв ръст, може да се направи извод, че толкова са стрували на компаниите причинените през 2014 г. щети от огромните наводнения и свлачища, както и от градушките, особено тази в София от 8 юни.

Значително по-сериозни суми са платени на клиентите по автомобилната застраховка "Каско", тъй като този тип полици са значително по-разпространени у нас от имуществените. Така за цялата 2013 г. изплатените обезщетения са били на обща стойност 251.4 млн. лв. За 2014 г. обаче сумата нараства до 375.4 млн. лв. Което представлява увеличение от 49.31% или с почти 124 млн. лв. Приблизително такава сума вероятно е отишла за покриването на щетите по колите от градушките, смятат представители на застрахователни брокери.

Сериозно увеличение се наблюдава и при изплатените щети на имущество през м.г. Общата изплатена сума по двата типа такива полици - "Пожар и природни бедствия" и "Други щети на имущество", възлиза на близо 73.28 млн. лв. Това е с 21.17% или 4.3 млн. лв. повече спрямо сумата за 2013 г. "Ако този тип полици бяха по-разпространени у нас, вероятно тук обезщетенията щяха да са значително повече от тези при автомобилите. Но предвид малкото хора и фирми в България, които застраховат домове, офиси, сгради и т.н., покритите от застрахователите щети са за доста по-ниска сума от тази при автомобилите", обясняват от брокерите.

Според оценки на Европейския парламент всички природни бедствия, сполетели България през м.г., са нанесли щети за общо 311 млн. евро. Постъпилите у нас молби за помощи от държавата от пострадалите от бедствията пък бяха над 5000. От данните обаче е ясно, че както от страна на застрахователите, така и от държавата, огромна част от щетите не са покрити.

Най-вече заради автомобилните и имуществените полици целият пазар за 2014 г. отчита с 19.36% повече изплатени обезщетения. Общата сума е близо 870 млн. лв. или с над 141 млн. лв. повече от 2013 г. Едва 4 млн. лв. от тях обаче се дължат на плащания по останалите видове полици извън "Каско" и двете имуществени.

За разлика от обезщетенията обаче родните компании от сферата на общото застраховане отчитат минимален ръст на премийния си приход. Той възлиза на малко над 1.434 млрд. лв. за целия пазар, което е с едва 0.76% повече от резултатът за 2013 г. За по-сериозен ръст не успяха да помогнат дори и природните бедствия, които доведоха до значителното увеличение на платените от дружествата суми, обясняват от застрахователните брокери. И припомнят, че в дните след някое от бедствията за кратък период от време се е наблюдавало по-голямо търсене на имуществени и автомобилни застраховки, но в рамките на седмица-две интересът се е връщал към нивата от по-рано. Същото потвърди по-рано този месец в интервю за iNews и изпълнителният директор на "Бул Инс" доц. Стоян Проданов.

Със значително по-добри темпове обаче се развива животозастраховането у нас, показват още данните на КФН. Там увеличението на продадените полици през м.г. възлиза на 11.34%. В същото време и изплатените обезщетения растат със 17.89 на сто. По отношение на сумите обаче този сектор значително изостава от общото застраховане. Така за 2014 г. продадените полици "Живот" са на обща стойност 340.64 млн. лв., а обезщетенията, платени на клиентите, възлизат на 140.5 млн. лв. Въпреки значително по-ниските обороти обаче за поредна година животозастраховането се представя много по-добре от общото. Според специалистите причината е предимно в значително по-големия потенциал за развитие на сектора. У нас той изостава значително от по-сериозните икономики, където полиците "Живот" формират около и над 50% от целия застрахователен пазар, докато в България те заемат под 25 на сто от него.