Такса смет е сбъркана, вносът на работна ръка е ходене по мъките, неспирният ремонт на законите е кошмар

Инвеститори от различни браншове остро разкритикуваха "особеностите" на бизнес климата в България, пише в. "Сега". На среща, организирана вчера от Министерството на икономиката, те показаха с конкретни примери как излишната бюрокрация и неспирните и лоши ремонти на закони буквално убиват желанието за инвестиции и заличават ефекта от ниските подоходни данъци.

Голям китайски производител на противопожарна техника бил готов да вдигне завод у нас, но уреждането на пребиваването му в България се оказало много сложно и сега той вероятно ще отиде в Словения, разказа Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговска палата. Той директно упрекна Министерството на икономиката за мудните реакции. Зам.-министър Даниела Везиева се опита да оправдае ведомството си, като посочи, че и други министерства имат отношение към проблема със "статута" на чужденци. Темата обаче бе подхваната и от още участници във вчерашната среща. Фирма за подбор на персонал също се оплака, че среща трудности при наемането на хора извън ЕС. Проблемът е, че за "внос" на чуждестранен кадър се изисква да му бъде издадена т. нар. синя карта. А издаването й отнема много месеци.

Едно от първите обещания на икономическия министър Божидар Лукарски бе, че ще съкрати сроковете за издаване на синя карта, като поводът бе недостигът на специалисти у нас във високите технологии и "изнесените" услуги - аутсорсинга. Вече половин година обаче промяна няма. Наскоро в интервю за "Сега" Везиева обясни: "В ЕС има различни практики, но не мисля, че ще успеем да достигнем сроковете в Германия. Там синя карта се вади за три седмици, у нас отнема над 9 месеца. Лично аз си пожелавам, като стигнем до режим на договаряне с министерството на правосъдието и на външните работи, да приемем модела на Латвия, където този срок е 2 месеца". Вчера зам.-министърката посочи, че "по проблема се работи".

Немските инвеститори не харесват правната уредба у нас, неефективната публична администрация и непрозрачните обществените поръчки, обясни Митко Василев, който ръководи Германо-българската индустриално-търговска камара. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев също изтъкна като проблем правната сигурност и често променящите се нормативни актове. "Инвеститорите правят планове на база на съществуваща среда, но изведнъж тя се променя, при това без никакво обществено обсъждане", посочи Велев.

В същото време проблеми, които тормозят бизнеса от много години, не се решават, а когато все пак се стигне до промени, те са половинчати или безсмислени, коментираха бизнесмените. Те дадоха пример със злополучната такса смет, която се формира според данъчната оценка на имота - България е уникална с тази практика, защото навсякъде другаде в ЕС водещо е количеството отпадъци. Сега се лансира нова идея - таксата да се определя според площта на помещенията. Това също е алогично, защото има ИТ компании с просторни офиси, които обаче генерират в пъти по-малко отпадъци от една фабрика със същата квадратура, посочи Величко Александров от Българо-руската търговско-промишлена палата. Бизнесът не е оптимист за скорошно намиране на правилно решение - заради предстоящите през есента местни избори.

Адвокат Свилена Димитрова, представляваща инвеститор в здравеопазването, коментира, че един от големите проблеми в обществените поръчки е, че подизпълнителите не са защитени на ниво закон. "И стачките на магистралите показаха, че подизпълнителите страдат, необходима е правна регламентация като във Франция и Германия. Големите икономики имат такива закони, които гарантират, че на всички по веригата ще бъде платено. У нас се правят фирми бушони, а реално извършващите работата не са защитени", обясни юристката.

Представители на бизнеса се оплакаха и от високите такси за строеж, като посочиха Банско и други курорти. Зам.-министър Везиева ги "успокои", че има предложение да се промени методиката и таксите да се формират според разходите на администрацията. Не стана ясно обаче кога ще бъде придвижено и прието това предложение.

Като домакин на срещата Стамен Янев, шеф на Агенцията за инвестиции, пробва да разведри атмосферата с добри данни. Той съобщи, че от януари до март чуждите инвестиции у нас са 317 млн. евро - далеч по-добър резултат от същото тримесечие на 2014 г., донесло едва 89 млн. евро. Васил Велев пък обясни, че само ниските данъци и евтината работна ръка спасяват положението и че ако не бяха тези предимства, инвестиционната картина щеше да е още по-лоша.