Министър Христо Иванов вече представи промените в Закона за съдебната власт

Тежки проверки на личното имущество на магистратите и техните близки предвижда проектът на правосъдното министерство за изменение на Закона за съдебната власт. Предложенията, които са 111 страници, бяха представени от министъра на правосъдието Христо Иванов и заместника му Петко Петков,пише "24 часа". В него намират място всички идеи, залегнали в стратегията за съдебна реформа, приета от парламента с голямо мнозинство преди време.

Предложенията за промени в закона веча са качени на страницата на министерството. След 2 седмици ще започне дискусия по тях. “Когато преценим, че има достатъчно консенсус, ще ги внесем в Министерския съвет”, каза Христо Иванов.

До 30 април всяка година магистратите ще обявяват имоти, коли, трактори, яхти, ценни книжа, кредити, благородни метали, бижута, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и нумизматични колекции над 10 хил. лв. Изискването важи не само за тях , но и за членовете на семействата им, включително и тези, с които живеят на семейни начала. Те ще съобщават и за подаръци, услуги или други облаги, които струват над 500 лв. и са получени безплатно от хора и фирми, включително с държавно участие или от държавни институции.

“Това важи и за подаръци, “маскирани” като покупки, примерно кола, чиято реална стойност е 100 000 лв., а е купена за 2000 лв.”, обясни зам.-министър Петко Петков.

До три месеца след подаване на декларацията инспекторатът към ВСС ще прави служебна проверка на фактите, като ще търси информация от всички публични регистри, държавни и общински органи. Извлечението от регистрите ще се прави със специален софтуер.

В случаите на несъответствие над 5000 лева, както и при данни за корупция инспекторатът, който освен имотното състояние ще следи и за конфликт на интереси, започва допълнителна проверка. Тогава магистратът ще трябва да обяви и благосъстоянието на роднините си, включително и децата, навършили пълнолетие.

При разминаване над 5000 лв. започва подробна проверка, а магистратът ще бъде призован да свали сам банковата и данъчната тайна. При отказ това ще прави съдът.

Съдиите, прокурорите и следователите, инспекторите и членовете на ВСС ще бъдат проверявани и за наличието на икономически или политически зависимости.

При членство в тайна организация трябва да напуснат системата

В законопроекта са заложени още широки правомощия на общите събрания на съдиите и по-голяма независимост.

В законопроекта се предвижда ВСС да се раздели на две колегии – съдийска и прокурорска, и пленум, който ще гласува бюджета и ще се грижи за имотите на съдебната власт.

Общото събрание на всички съдии ще избира шестима представители на колегията, а прокурорите и следователите - петима. Всеки магистрат може да предлага член на ВСС. Принципът е един магистрат – един глас. Вотът ще е таен, може да бъде с бюлетини или електронно.

Парламентът ще избира петима съдии за членове на съдийската колегия и шестима прокурори - на прокурорската. Новото е, че депутатът, който предлага даден кандидат, трябва писмено и подробно да обяви мотивите си.

“В тях трябва да каже откъде познава кандидата, дали той е тяхна лична номинация, или на парламентарната група или партията”, обясни министър Иванов.

Заседанията на двете колегии на ВСС ще се провеждат всяка седмица, а на пленума - по-рядко. Новото е, че

членовете на ВСС могат да продължат да изпълняват функциите си като съдии, прокурори и следователи. Сега нямат такава възможност.

От закона отпада текстът, според който прокуратурата е централизирана, остава само, че е единна. Предлага се закриването на Върховната административна прокуратура (ВАП), но ще бъдат открити административни отдели в окръжните и касационната прокуратури.

Отменя се и възможността на прокуратурата да прави предварителни проверки. При получаване на сигнал ще се образува директно досъдебно производство. Ако не се установи престъпление, то се прекратява.

Прокурорът ще е подчинен на ръководителя само по отношение на организацията на работа. Когато има разминаване по делата, вместо многократно да връща някое дело, да дава устни и писмени указания или да отменя постановления, по-горестоящият прокурор може да вземе делото и да го реши сам.

Уволняват съдии и прокурори за уронване на престижа

За първи път в законопроекта се въвежда легална дефиниция на нарушенията, при които магистрат може да бъде уволнен от системата, каза зам. правосъдният министър Петко Петков. Това са системно неизпълнение на служебните задължения и уронване престижа на съдебната власт.

Когато са налице достатъчно доказателства, че съдия, прокурор или следовател е извършил престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до съответната колегия на Висшия съдебен съвет разрешение за привличането му като обвиняем. Така както е при народните представители.

До момента, тъй като имунитетът на магистратите е по-ограничен от този на депутатите, в много случаи тази процедура се пропускаше.

От правосъдното министерство съобщиха, че имат амбицията да увеличат кръга от умения, които трябва да притежават магистратите. В това число да общуват, да разбират хора със съвсем различен начин на живот, да овладяват стреса и чувството за гняв. Ако съдия или прокурор не се справя, системата е длъжна първо да му помогне, а после да го наказва, каза зам.-министър Петков.

Проектът предвижда и по-прецизни изисквания към съдебните заседатели. Забранява се такива да стават хора, които работят в съдилищата в съответния район, в прокуратурата, следствието, ДАНС или МВР. В момента наличието на такива хора в съдебните състави предизвика основателни съмнения в тяхната безпристрастност, казаха от Министерството на правосъдието.

Прокуратурата защити министъра за чуждите свидетели

До момента страната ни не е приела нито един свидетел по силата на споразумението с Международния наказателен съд (МНС). Това казаха днес от прокуратурата по повод гласуваното в четвъртък на първо четене споразумение между България и МНС за релокация на защитените свидетели.

От БСП обаче се оплакаха, че тъй като споразумението било секретно, гласували на тъмно. Социалистите дори поискаха оставката на правосъдния министър.

“Подписването на споразумение с МНС е нормална практика в международните отношения. Критиките към министър Христо Иванов са напълно неоснователни”, казаха от прокуратурата. Оттам припомниха, че документът е подписан по време на официалното посещение на председателя на МНС и на генералния прокурор към съда у нас на 20 ноември 2014 г. след 3-годишна подготовка и съгласуване.

“Има 14 страни, който са подписали такива споразумения, всички те са запазили това в тайна”, коментира Христо Иванов. Практиката била въведена след убийството на 11 свидетели по конкретен процес. “Трябва да е очевидно за всички, включително и за депутатите от БСП, че когато е възможно 11 свидетели да бъдат убити, залогът за запазването на конфиденциалност е запазване на човешки животи, както и защита на националната сигурност”, каза министърът.

Според него правенето на политически упражнения от страна на депутати от БСП било абсолютна безотговорност. Атаката на социалистите целяла да маскира факта, че “БСП нямат конкретна позиция по съдебната реформа”. “Неслучайно острието на тази атака е депутат, който е разпределен за член на временната комисията по разглеждане на проекта за конституционните промени”, каза министърът.