Избрани Новини
Археолози обсъждаха древното наследство в района на Средна Места
31-05-2015, 08:30
Снимка:Община Гоце Делчев
Автор:blagoevgradutre
Още по Темата:Людмил Вагалински: Разпределянето на средства за археологически проучвания става на партиен принцип
В Гоце Делчев се проведе 54-та национална археологическа конференция
Кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов откри 54-та Национална археологическа конференция, която се провeде от 26-ти до 30-ти май в гр. Гоце Делчев. На събитието присъстваха заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова и заместник -кметът на общината Валери Сарандев. Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински благодари на ръководството на община Гоце Делчев за гостоприемството и заяви, че домакинството на Гоце Делчев за този голям форум не е случайно избрано. Районът е интересен и обект на редица проучвания от страна на археолози от страната.
Конференцията се организира от Националния археологически институт с музей – БАН. В нея участваха над 120 учени от страната, както и археолози от Република Гърция. По време на конференцията бяха изнесени 20 доклада, които засегнаха проблеми на археологическото наследство на района на Средна Места и резултатите от последните археологически проучвания в страната.
Като част от програмата на конференцията в Общински исторически музей Гоце Делчев бе открита постерна изложба „Ненадминат по сила и ненадминат по храброст. Българският цар Самуил († 1014)“. Тя е част от националната програма за почитане на 1000-годишнината от битката при Ключ (29 юли 1014 г.) и от смъртта на цар Самуил (997–1014) на 6 октомври 1014 г. Подготвена е съвместно от Националния археологически институт с музей при БАН и Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Изложбата разказва в образи и кратки текстове за времето, в което живее и управлява цар Самуил, за неговото семейство и за историческия спомен за него, за силата и мъдростта на едно управление, за победите, грешките и пораженията. Средновековни миниатюри, текстове на хронисти, каменни надписи, археологически материали, карти, реконструкции и съвременни фотографии на паметници и места, където е протичал животът на българите и където достойно се е отстоявала независимостта на Българското царство разкриват драматизма на тази петдесет годишна българо-византийска епопея (968–1018).
Топ Новини