Синдиците на КТБ предприеха съдебни действия срещу един от най-големите длъжници

Тези дни битката на институциите за отвоюването на „Петрол” от Гриша Ганчев очевидно навлезе в решителна фаза. И то не само заради предприетите от синдиците реални съдебни действия против един от най-големите длъжници на банката, а и заради медийните опити да бъде прикрита и омаловажена истинската роля на бизнесмена от Ловеч в ограбването на бензиностанциите, придобити с пари на КТБ и ощетяването на държавата и Фонда за гарантиране на влоговете.

Историята на групата „Петрол” е достойна сага за това как не трябва да се прави бизнес между съдружници, но и за това колко стратегически и доходоносен всъщност е бизнесът с петрол.

Бившите партньори в собствеността на компанията – Митко Събев и Денис Ершов, водиха с променлив успех пунически войни, както за овладяване на управлението в холдинга, така и за придобиването на цялата собственост.

Когато изглеждаше, че това противопоставяне няма да завърши в близко бъдеще, на сцената се появи основният кредитор на оперативната дейност на „Петрол” – Цветан Василев, който чрез „цветущата” тогава банка КТБ (фалирала около година по – късно) успя напълно да придобие „Петрол”.

Това разбира се не стана пряко, а по познатата ни вече схема - с няколко фирми-бушони, като „Алфа Кепитъл”, „Вип Пропъртиз”, „Юлитор” и „Корект Фарм” и естествено с пари на КТБ (само „Алфа Кепитъл” е получило директно 105 млн. лева кредит от банката за придобиването на акциите), успяха да закупят мажоритарния пакет от акциите в „Петрол”.

След краха на КТБ през юни 2014 г. и бягството на Василев от правосъдието извън пределите на България, приятелят му Гриша Ганчев беше оставен да се погрижи групата „Петрол” да не попадне в ръцете на държавата. Тъй като Василев винаги е смятал това дружество (както всъщност и всички останали придобити с пари на вложителите) за свое, независимо че не е дал нито лев лични средства за придобиването му, логичният ход беше именно този.

С присъщия му размах, безпардонност и на места откровен натиск, само за няколко дни през юли и август 2014г. Ганчев организира прехвърлянето на собствеността на основните акционери в „Петрол” – „Алфа Кепитъл”, „Вип пропъртиз” и „Корект фарм”, на свои доверени хора. В Търговския регистър дори беше публикувана „цената” на това придобиване – около 15 хиляди лева платени за „Вип пропъртиз” и „Корект фарм”, които притежаваха общо 36% от „Петрол”.

Същата цена навярно е заплатил и за другия основен акционер „Алфа Кепитъл”, който притежава 28% от акциите. Така Ганчев придоби за жълти стотинки почти 70% от акциите в „Петрол”, като активите на това дружество – бензиностанции и петролни бази (дори и според „задграничните” твърдения на Василев) могат да се оценят и то при свръхзадлъжнялостта на холдинга, на над 200 млн. евро.

Това разбира се е само несъществен щрих и прелюдия към следващите още по-смущаващи действия. Съзнавайки, че придобитата собственост ще му гарнатира несменяемост в управлението и контрол върху дейността на дружеството, но основните активи на „Петрол” – бензиностанциите и петролните бази все още са под контрола на основния кредитор КТБ, Ганчев, несмущавано и без да бърза, започна да реализира плана си да освободи тези активи от съществуващите обезпечения, учредени в полза на КТБ и да ги извади в нови, „чисти” от задължения негови дружества.

Този план разбира се изобщо не включваше погасяване на огромните по размер задължения на дружествата от групата „Петрол” към КТБ. Известно е, че до краха на КТБ, финансовото осигуряване на дейността на „Петрол”, включително кредитирането на дружествата за закупуване на петрол и издаването на всякакви акредитиви и гаранции, се извършваше от банката, като общата кредитна експозиция на тези дружества варираше (а вероятно и към момента варира) между 150 и 200 млн. лева.

С поредица от цесии (близо 70), Гриша Ганчев придоби вземания на лица и фирми към КТБ и впоследствие прихвана тези свои „вземания” с част от задълженията на „Елит Петрол” към КТБ (по синдикирания банков кредит отпуснат на „Елит Петрол” от КТБ и ЦКБ).

Ганчев се насочва към „Елит Петрол” неслучайно. Това дъщерно на холдинга дружество има сравнително малко преки задължения към КТБ (тъй като не осъществява оперативна дейност), но затова пък притежава основния актив на холдинга „Петрол” – 196 броя бензиностанции в цялата страна.

С извършването на прихващанията естествено в КТБ не постъпи нито един реален лев за погасяване на задълженията, но счетоводно вземанията на банката към „Елит Петрол” бяха отписани. Веднага лагерът на Ганчев, със съдействието на квесторите Лютов и Костадинчев, заличи особените залози и ипотеки върху бензиностанциите, учредени в полза на КТБ (въпреки че законът изрично отлага правното действието на прихващанията, а и окончателното освобождаване на залозите и ипотеките бе извършено през март 2015 г., т.е. след обявяването на банката в несъстоятелност и само ден преди прекратяването на квестурата).

Естествено, това действие има своето продължение – свободните вече бензиностанции (неслучайно оценени за смешните 45 млн. лева) бяха извадени чрез апорт в ново дружество – „Елит Петрол Ловеч”, като дори за по-голяма сигурност на Ганчев върху търговското му предприятие беше учреден и особен залог в полза на друга негова фирма – „Кристъл Асет Мениджмънт”.

Последното действие, само след един месец - в средата на месец май тази година, Ганчев пристъпи към изпълнение върху търговското предприятие на „Елит Петрол Ловеч” с идеята да прехвърли за пореден път бензиностанциите в ново негово дружество, с което окончателно да скъса връзката между основните активи на „Петрол” и огромните задължения на дружествата на холдинга към КТБ (а вероятно и към други техни кредитори).

Важен момент от действията на Ганчев беше и преместването на седалищата на най-атрактивните компании от групата „Петрол” – „Петрол” АД, „Варна Сторидж” ЕООД, „Елит Петрол” АД и „Нафтекс Петрол” ЕООД в град Ловеч. Така несъмнено евентуалната съдебна битка със синдиците на КТБ би се водила основно на полето на Ловешкия окръжен съд, което, предвид всеизвестния факт, че в Ловеч всичко се контролира от Гриша Ганчев, предопределя в негова полза изхода на всяко съдебно дело.

Случващото се по-горе срещна пълното одобрение на квесторите на КТБ Лютов и Костадинчев. За целия почти десетмесечен период, квесторите и техните правни консултанти не предприеха нито един ход, който да опонира на плана на Ганчев за пълно овладяване на „Петрол”, въпреки че групата беше, а и продължава да бъде, един от най-големите длъжници на КТБ и то с реални обезпечения (залози на търговски предприятия и ипотеки на бензиностанции и петролни бази), за разлика от фирмите-бушони на Василев, чиито задължения към банката са необезпечени и на практика несъбираеми.

След като новите синдици на банката Ангелчев и Илиев за краткия си период на управление, успяха да наложат запор върху акциите на „Елит Петрол” в „Елит Петрол Ловеч”, завеждайки дело за 52 милиона щатски долара спрямо „забравения” от квесторите, а вероятно и от самия Ганчев длъжник „Арвен”, за чието задължение „Елит Петрол” и „Нафтекс Петрол” са поръчителствали пред банката, битката започна. След десетмесечното бездействие на КТБ, осигуряващо комфорт на Ганчев, запорът на акциите в „Елит Петрол Ловеч” сигурно го е извадил от равновесие, тъй като Ганчев направи неуспешен опит да се разпореди със запорираните акции.

Прехвърлянето бе отказано с мотивиран отказ от Търговския регистър. Сега ловешкият бизнесмен предприема и медийна кампания против синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете. Изненадващо е, че трибуна за това му даде не кой да е, а вестник „Капитал”. Същият „Капитал” който през 2012-2013г. пръв разкри пирамидалния модел на КТБ и който до последно и доста обективно, следеше всичко случващо се с активите на фалиралата институция и опитите на лагера на Василев да ги отклони в личен интерес.

След като преди няколко дни Татяна Дончева, при старта на делото срещу Ганчев по т.нар. „Захарна афера” за източените близо 700 хиляди лева ДДС от бюджета, заяви на всеослушание, че атаката срещу Ганчев била именно заради ... „Петрол”, очевидно използвайки това като претекст, вестникът публикува обширно интервю с ловешкия бизнесмен. Поставените въпроси обаче изненадващо бяха в контекста на това, че Ганчев е едва ли не един „спасител” на компанията, загрижен за преструктурирането на управлението й, като нито един въпрос не засегна начина на придобиването на „Петрол” и действията на Ганчев по изваждането на активите на холдинга – т.е. нито ред за това, как един длъжник ще ощети своя кредитор – КТБ, като извади основните активи на „Петрол”, обезпечаващи до момента стотиците милиони задължения на дружествата от холдинга към фалиралата банка.

Странно наистина, имайки предвид, че „Капитал” все пак минава за икономически грамотен анализатор. Самият Ганчев, очевидно в предварително разработени отговори, надълго и нашироко ни занимава с усилията си да вдигне на крака дружеството и как цесиите и прихващанията към КТБ били напълно законни средства за погасяване на дълговете. Да, но не спомена, че изважда основния актив – всички бензиностанции на холдинга „Петрол” и то само срещу малка част от задълженията на дружествата от тази група към КТБ (както посочихме по – горе, срещу погасения чрез прихващане синдикиран кредит).

Къде остават кредитните задължения на „Петрол”, на „Нафтекс Петрол”, на „Арвен”, кредитите на собствениците на „Петрол” – „Алфа Кепитъл”, „Вип Пропъртиз” и „Корект Фарм” – да изброяваме ли още. Явно ловешкият бизнесмен вижда прекрасната за себе си възможност да получи кон за кокошка.

Ганчев премълча също в това свое интервю, а и никой не го попита, защо при апорта на 196 броя бензиностанции в „Елит Петрол Ловеч” същите са оценени само на 45 млн.лв. (т.е. всяка от тях колкото един среден апартамент), при положение, че реалната им пазарна стойност е над 200 млн. евро. Никой не го попита също, колко е заплатил за придобиването на собствеността в „Петрол” през лятото на 2014г. (около 15 хил. лева за почти 70% от капитала на „Петрол”), както и какво се случва с най – важната за холдинга петролната база, находяща се на пристанището на град Варна, която също е извадена от Ганчев чрез апорт от нейния собственик „Варна Сторидж”.

Колко е месечният оборот на компанията и къде отива той – отива ли за финансовото осигуряване на Цветан Василев и неговите кампании. Защо активите се лишават от обезпеченията в полза на КТБ и се изваждат в чисти дружества, помещаващи се в бастиона на Ганчев - гр. Ловеч. Какви са истинските отношения между Гриша Ганчев и Цветан Василев и продължава ли избягалият бивш банкер да дърпа конците в дружество и т.н. и т.н. Все въпроси, които биха били много по-интересни на читателите, отколкото общите приказки на Ганчев, как прекрасно управлявал фирмата „Петрол”.

Нещо повече, минути след това интервю, в същия ден „Капитал” публикува и собствен обширен анализ, според който действията на синдиците на КТБ срещу контролираната от Гриша Ганчев компания „Петрол” едва ли не показвали нагледно провала на БНБ като регулатор, а за самите действия директно се внушава, че били само привидно в публичен интерес.

Това е не само изключително странно, но и твърде показателно, при положение че истината за „Петрол” и ролята на Гриша Ганчев в нея са толкова очевидни. Показателно за това, не се ли създава нов тандем – Василев, Ганчев, Прокопиев и къде се крие икономическата изгода на това сътрудничество. Самият опит за лустросване на Ганчев на страниците на „Капитал”, макар и твърде нескопосан е и твърде неприкрит и не може да не породи въпроси.

Дали в случая се касае само за инцидентно говорене по темата или сме свидетели на създаването с участието на Иво Прокопиев на нов логистичен център в подкрепа на остта Василев - Ганчев по темата „Петрол”, насочен срещу опита на държавата да върне откраднатия на практика актив в масата на несъстоятелността, предстои да разберем.