"Аз съм прав, народът греши" е диктаторски постулат, но политиците ни с удоволствие го прилагат

Най-страшното нещо, което може да сполети една страна, не са разрушителните земетресения, не е черната чума, не е дори повсеместната чалгизация. Мислех, че е "Фейсбук", но не е и това. Най-страшното настава, когато клетата територия бъде връхлетяна от кичозни политици, на които въобще не им пука за избирателите.

Очевидно Лютви Местан е такъв политик. Преди да литне за Анкара вчера, лидерът на ДПС успя да заеме позиция, която вероятно се споделя масово на изток от Анадола, но не и на запад от Калотина. Той обясни в българското Народно събрание, че народът не бива да се пита за нищо, защото вероятността да сгреши е твърде голяма. "С принципа народът казва, а ние се съобразяваме, са се реализирали недотам демократични идеи и напъни", заяви Лютви Местан. На него и през ум не му мина, че има разлика между "управление на народа" и "управление в името на народа". "Не бива да се преиграва с референдумите", допълни Местан, а накрая размаха ръчица, за да напомни, че "политиците носят отговорност, а от народа не може да се иска отговорност".

Бога ми, такива тежки отклонения от демокрацията не бива да се оставят без коментар. В един демократичен свят различните мнения са богатство - не е нужно с Местан да мислим по един и същи начин. Но няма демокрация, която да търпи неуважение към суверена. Тук Местан греши тежко.

Той очевидно вече се себеусеща като пратеник на Аллах, а това само по себе си вече е грях. 

Подобен коментар не приляга на човек на изборна длъжност. Местан явно отдавна е забравил, че цялата игра на политика е игра с делегирани права. Цялата семпла логика на Местан крещи, че всичките права на света са в джоба му и няма никаква необходимост никой простосмъртен избирател да му казва какво трябва да се стори един слуга на народа.
"Аз съм прав, народът греши" - това е диктаторски постулат. Точно затова самото говорене срещу референдумите, самата борба на политиците срещу гласа на хората трябва да бъде инкриминирана. Да се вкара в Наказателния кодекс и да се наказва с доживотно заточение далеч от всякакви изборни длъжности и обществени поръчки, където се харчат нашите пари!

След като народът бе сведен до проста човешка маса, Местан и подобните се опитват да принизят нововъзбудения дебат за предложения от президента Плевнелиев национален референдум до спор по това дали въобще избирателите имат право да обсъждат този или онзи въпрос. Дали е в тяхната компетентност. Вижте дебатите в парламента в четвъртък и ще разберете - цялата парламентарна местанщина се упражняваше красноречието само по една тема - как да ограничим правата на гражданите

Какъв довод да изсмучем от пръстите си, за да не разрешим на хората да гласуват. И тъй като трезв довод трудно може да се измисли по темата, капсулираният свят на онези, които не стъпват по земята, ражда смислови нонсенси като изказване на Местан. Либерално-ориенталските брътвежи, които късат на дребни парченца обществения договор.
Цяло чудо е, че този четвъртък тези персони допуснаха българите в чужбина да могат да гласуват на референдум. Това е уникален повод за празненства. Защото всички други смислени предложения бяха категорично отхвърлени - не намалиха необходимия брой подписи за задължително свикване на референдум, не промениха и формулата, която прави един референдум валиден или не. И с новите промени да се организира национален референдум си остава кауза пердута. И това става с общата воля на ГЕРБ, БСП и ДПС. Обединените сили на ГЕРБ и ДПС стовариха юмрука си и върху едно по невнимание промъкнало се на първо четене предложение (то беше на АБВ), което леко смъкваше прага за гласуване, без да го прави особено преодолим. Усетиха се овреме и го прегласуваха. Не, не е само Местан. Няма партия, която да не е водила системна битка срещу референдумите.

Тази битка на елита срещу народа ще продължи

Помнете ми думата, до дни някой от тези хора ще се изправи пред камерите на някоя телевизия, ще надуе бузи и с гласа на войнстващата арогантност ще просъска, че не бива да се допускат противоконституционните въпроси на президента. От опит го знам. Защото борбата на политическата класа срещу референдумите не е от вчера, тя е вечна и обединяваща.
Отсега да си кажа - ще гласувам на предстоящия референдум. Въпросите на Плевнелиев са непълни, не са подбрани съвсем прецизно, но не това е важното. Ще гласувам, както гласувах на популисткия референдум за АЕЦ. Защото живея в общност, която може да определя правилата си. А Местан живее в общност, на която иска да наложи правила.
На 25 октомври ще отида и ще гласувам не само за кмет и съветници. Ще отговоря по съвест на всички въпроси, които Плевнелиев ме пита. На един ще кажа "НЕ", на други ще кажа "ДА". Ако моето мнение загуби, ще се радвам. Защото тази страна трябва да върви в посоката, в която народът иска. А не да отива там, където Местан я кара. Там, където Местан ни кара, не е добре. Така смятам аз. Но ако искате - може да подложим и това на национално допитване.