Шансът им е до 6 м. да влязат в нормите на ЕС

Фермите, които все още произвеждат краве мляко извън хигиенните стандарти на ЕС, няма да имат право да продават суровината на мандрите от 1 януари 2016 година, пише Преса.

Това са около 33 000 стопанства, които са застрашени от затваряне след 6 месеца. След този срок те ще могат да ползват суровината само за собствени нужди. Ако приемем, че един стопанин отглежда 3 крави, значи ще трябва дневно сам да оползотворява около 45 литра, дава пример изданието.

България няма право да поиска ново удължение на срока за модернизация на тези стопанства, съобщи земеделският министър Десислава Танева. Условията при добив на краве мляко в ЕС са определени със специален регламент.

През ноември 2013 г. ЕК удължи до края на тази година срока, в който нашите кравеферми трябва да направят така, че млякото, което произвеждат, да отговаря на европейските стандарти за чистота. Това е третият и както се оказва, последен компромис.

Аграрното ведомство е систематизирало фермите в три категории - в първата работят според правилата на ЕС, във втората са стопанствата, които са на крачка да изпълнят изискванията, а в третата са производители с по няколко животни, чието мляко е далече от евронормите.

В първата група са около 3646 стопанства. Те са с 370 повече спрямо края на 2013 г. В тях се отглеждат близо 150 хиляди крави. Във втора група има 350 стопанства с 8350 животни. Въпреки постепенния напредък фермите в трета група са 33 002 и там до октомври м.г. са били 172 475 млечни крави.

Средният брой млечни крави в едно стопанство се увеличава минимално - от 4,9 през 2012 г. на 5 през 2013 г. В специализираните млечни ферми на ЕС през 2011 г. са отглеждани средно по 29 крави.

"Фермите, които не изпълнят евростандартите, няма да бъдат закрити, но мандрите ще преустановят да изкупуват продукцията им. Те могат да гледат животните за месо или да консумират сами млякото. Като чуете за краве мляко, което се купува по 30-35 ст., става дума именно за тези производители", обясни Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите.

Според Холгер Крей, главен икономист за земеделските въпроси на Световната банка, до 2050 г. агросекторът трябва да се справи с няколко глобални въпроса - увеличението на населението в света, което се очаква да достигне 9 млрд. души, засиленото търсене на храни, климатичните промени.

Търсенето на храни ще расте въпреки икономическата криза, прогнозира бившият еврокомисар по земеделие Дачиан Чолош, който също участва във форума. Според него България трябва да има ясни цели и искания, така че да допринесе за дебата на европейско ниво.