Освен в ИТ сектора внос на кадри е спешно необходим още в строителството, медицината, туризма, комуналните услуги

В лекарския кабинет ви преглежда индиец, в кварталния магазин ви обслужва продавач от Виетнам, в любимия ви ресторант сервитьорките са от Украйна, маслото на колата ви сменя китаец, а когато извикате водопроводчик - пристига майстор от Молдова. Независимо дали ви харесва или не, съвсем реално е това да се случи в България. При това не в необозримо далечно бъдеще, а в близките 10-15 години. Още повече че дори и сега в някои от големите търговски вериги се случва да видите служители с тъмен цвят на кожата, пише "Труд".

Според икономистите от БАН в следващото десетилетие България ще започне да изпитва не само недостиг на квалифицирани специалисти, но и на работници на всички нива. Причината е, че заради застаряването на населението, ниската раждаемост и емиграцията българите в трудоспособна възраст ще стават все по-малко. Това ще постави огромно изпитание не само пред здравната и пенсионната ни система, но ще затрудни и реализирането на големи инфраструктурни проекти и цялостното икономическо развитие на страната.

На практика проблемът съществува и в момента. Наскоро проучване на консултантската компания "Менпауър" показа, че всяка втора фирма у нас изпитва трудности при намирането на персонал. Най-голям е недостигът на инженери, ИТ персонал, квалифицирани работници и мениджъри. Трудно се намират още счетоводители, шофьори, лекари и търговски представители. В близките години дефицитът на кадри ще се задълбочи, категорични са специалистите.

За разрешаването на предизвикателството от няколко години експерти и браншови организации настояват държавата да създаде стратегия за целенасочено привличане на имигранти, които ще са нужни на икономиката. Със страшна сила виси и въпросът за приемането на интеграционна програма за бежанците у нас, чийто брой до 10 години вероятно ще задмине населението на някой от по-малките областни градове у нас. В бюрата по труда у нас са регистрирани 840 души, намерили убежище у нас. Те имат права за работа като всеки български безработен.

На този фон проспериращите компании в България засега се спасяват поединично. През 2014 г. 300 работодатели са получили разрешение от Агенцията по заетостта за наемането на 645 чужденци от 45 страни извън ЕС. Работодателите са основно от най-развитите икономически области София, Варна и Бургас. В повечето случаи те са подали документи за внос на чужди ИТ специалисти, инженерно-технически персонал, преподаватели във висши и средни училища, футболисти, професионални спортисти и треньори. Сред тях преобладават гражданите от САЩ, Китай, Украйна, Турция, Русия, Сърбия и Македония.

От началото на 2015 г. Агенцията по заетостта е разрешила на 60 висококвалифицирани чужденци да работят в България, което им дава право да получат “Синя карта на ЕС”. Документът се издава от дирекция “Миграция” на МВР. Въпреки незначителния брой специалисти, които се привличат по този начин, интересът на бизнеса към механизма нараства. За сравненение от 2011 г., когато се въвежда синята карта, до края на 2014 г. подобно разрешение са получили 80 души. И тук преобладават компютърни инженери, електроинженери, икономисти, програмисти, които са предимно от Украйна, Русия, САЩ, Индия, Македония, Турция.

Според Цветан Русимов, оперативен директор на компанията “Империя Онлайн”, основната причина за слабия внос на чужди кадри на фона на големия недостиг са “бавната и тромава бюрокрация”. Целият процес отнема между 6 и 9 месеца. “В същото време идва фирма от Украйна и отваря офис с 500 места. Как ще намерят служители, ако не е предвидена експресна процедура, с която компанията може лесно да пренесе поне ядрото си от специалисти”, каза Русимов. Заради трудното получаване на синя карта компанията има служители в иранската столица Техеран, с които работи по скайп.

Освен в ИТ сектора внос на кадри е спешно необходим още в строителството, медицината, туризма, комуналните услуги.

Да намериш добър плочкаджия, кофражист или арматурист е голяма рядкост. Проблемът е, че заради по-ниските заплати у нас опитните работници отиват в страни с по-висок стандарт и не можем да ги спрем. Няма как да увеличим възнагражденията у нас, защото това ще оскъпи разходите за труд и продукцията, което ще направи бизнеса неконкурентоспособен, коментираха от Българската строителна камара. Проблемът е, че вносните кадри от Молдова, Македония и бесарабски българи ни възприемат като врата към Европа. И след като поработят в България 1-2 години уреждат заминаването си на Запад, добавиха от бранша.