8-ият празник на българското кино в Рим бе посветен на 100 годишнинаната

В последната майска седмица (25-31 май) Домът на киното в Рим за осми път приюти Празника на българското кино, организиран от културния ни институт в столицата на Италия с подкрепата на Министерството на културата и Националния филмов център, пише в. "Труд".

Естествено беше тазгодишното издание да е посветено на 100-годишнината на българското кино. Бяха показани „Козият рог” на Методи Андонов, “Осъдени души” и „Крадецът на праскови” на Въло Радев, “Всичко е любов” на Борислав Шаралиев, “Вчера” на Иван Андонов - част от десетте най-добри филма, избрани от зрителите на БНТ в предаването “Лачените обувки на българското кино” (на финала в неделя по Канал 1 бе обявен победителят – “Време разделно” на Людмил Стайков, бел.ред.). Заедно с тях бе прожектиран и “Бъди благословена” на Александър Обрешков, разказващ за самотните майки в социалистическа България. Присъстващи в препълнената зала българи си припомняха как са си предавали от ръка на ръка едноименния роман на Кирил Топалов.

Италианците бяха възхитени от “Козият рог”. Мъж на средна възраст ми призна: „Чудесен филм, направен с много действие и малко думи, затова е разбираем.” Допълни го млада италианка: „Най-хубавият филм, който видях, е “Козият рог”, направо е гениален.” За “Осъдени души” беше отворена допълнителна зала. Местата не стигнаха за „Крадецът на праскови” и мнозина зрители бяха разочаровани. Италианец от опашката възропта: „Къде другаде ще видя български филм от 1964 г.? Не ме пуснаха.” А щастливка след прожекцията заяви: „Крадецът…” е шедьовър.”

И младите българи, учещи в Италия, не бяха безразлични. “Чрез тази инициатива показваме на чужденците, че сме стойностни хора и можем да постигнем големи неща - сподели едно от момичетата. - Моят предпочитан филм е “Осъдени души”. Хареса ми “Всичко е любов”, защото е по-близо до моята възраст.” А служителка в посолството допълни: „Адмирирам културния институт за прекрасната традиция. Гледам като че ли с по-голямо удоволствие старите български филми и с малко носталгия, защото това е класика за нашето кино.”

Българското кино има не само минало, но и настояще. То се видя в избраните най-нови заглавия от последните години: „Съдилището” на Стефан Командарев, “Джулай” на Кирил Станков, “Прелюбодеяние” на Явор Веселинов, “Омбре” на Захари Паунов и “Досието Петров” на Георги Балабанов. “Джулай” привлече италианците с интересната си история и изключителната игра на Ованес Торосян. На зрителите им допадна необичайният начин на заснемане на “Прелюбодеяние”. А млад мъж сподели: “Досието Петров” е ясен, праволинеен, с много добре очертани характери.”

Според един от българските организатори на празника “интересът надмина очакванията ни - хората са изненадани от толкова богата кинематография”. За гостуващите актьори, режисьори, продуценти най-важна беше живата среща с италианската публика. А на закриването директорката на Българския културен институт Жана Яковлева беше видимо трогната: „Развълнувана съм от пълните зали. Мисля, че вече влязохме в сърцата на италианците.”

На празника в Рим гостуваха и около 30 млади дизайнери от платформата “Плакат комбинат” (plakatkombinat.com), изявени в областта на графичния дизайн, плаката, илюстрацията и съвременното изкуство. Те са представени от кураторката Ана Симеонова и изложбата “Аз обичам този филм” - колекция от постери, която може да се разгледа до 14 юни. Авторите поглеждат от днешен ъгъл към популярни български и чуждестранни филми - така до новите плакати за “Време разделно”, “Козият рог”, “Господин за един ден”, “Опасен чар” и други любими български киноистории в залата са и афиши за “Сладък живот” на Фелини, “Шофьор на такси” на Скорсезе, “Матрицата” на братя Уашовски и “Списъкът на Шиндлер” на Спилбърг.