Преобладават македонци, украинци и молдовци

Общо 2 953 чужденци са получили българско гражданство за периода 1 януари – 31 май 2015 г. Това става ясно от справка на Министерство на правосъдието, предоставена по искане на БГНЕС.

Традиционно най-много български паспорти са получили македонски граждани. От началото на годината още 1174 македонци вече имат български документи за самоличност на основание българския си произход. За същия период и 517 граждани на Украйна са получили български паспорт, става ясно още от справката на МП. За първите пет месеца на 2015 г. 435 граждани на Молдова също са се сдобили с наши документи за самоличност. Всички получили българско гражданство имат правото да пътуват в страните-членки на ЕС, без за това да е нужно издаването на виза.

Съветът за българско гражданство, който е към Министерство на правосъдието, запазва тенденцията за намаляване издаването на български паспорти на чужденци. През 2014 г. българско гражданство са получили 5429 чужденци. През 2013 г. техният брой е бил 7 954, докато през 2012 г. с български документи за самоличност са се сдобили 17 329 чужденци. Пикът на издаване на български паспорти е бил през 2011 г., когато 18 473 чужденци са получили такива.

Министерство на правосъдието не се е ангажирало с категорично становище по повод приетите миналата седмица от депутатите в Комисията по политиките на българите в чужбина поправки в Закона за българите, живеещи извън България, става ясно от становището на ведомството, което бе предоставено на БГНЕС.

По предложение на депутати от Патриотичния фронт, депутатите от Комисията за българите, живеещи извън страната прие поправка, която, ако получи одобрение и в пленарна зала, може да доведе сериозен риск от бум на търговия с български документи за самоличност. Против поправката се обявиха от Държавна агенция "Национална сигурност".

В становището, изпратено до председателя на комисията Румен Йончев от БДЦ, от МП посочват, че с предложените поправки "едновременно се разширява кръгът лица, които ще бъдат третирани като такива от български произход за целите на натурализацията и документите, чрез които такъв произход ще бъде доказван". От ведомството изрично предупреждават, че гласуването "за" на предлаганите поправки "може да доведе до по-висока несигурност, възможности за заобикаляне и изкористяване на закона". В тази връзка от МП предлагат да се мисли за един изцяло нов закон, който на основата на добрите практики на страните от ЕС, биха могли да уредят детайлно елементите на един процес на деклариране и ангажиране с принадлежност към българската държава и нейните основни правни, културни и ценностни атрибути.

От правосъдното министерство смятат, че би било добре, ако за чужденците, които се "самоопределят" като българи и кандидатстват за български паспорт, бъдат въведени изисквания за познаване на историята на България, конституционното устройство и културата на страната, отличното владеене на български език, както и да се предвидят надеждни механизми за тяхната проверка.

"Разбира се, подобен подход по никакъв начин не би засегнал прилагането на изчерпателна проверка на всеки кандидат от гледна точка на национална сигурност, а и други легитимни съображения", пише в становището на правосъдното министерство. В крайна сметка от ведомството предлагат на депутатите да поискат становище от МВР и от ДАНС, които имат необходимата компетентност във връзка с прилагането на законодателството, отнасящо се до българското гражданство и придобиването му от чужденци.