Средства и строители са нужни за приюта в кв.”Рилци” (ВИДЕО)

Животът

10-06-2015, 14:28

Снимка:

ИА Добруджа

Автор:

DobrichUtre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

Великденски обяд за деца без родителска грижа

Построен е първия етаж

Бавно трудно и полека с добри хора и дарители приютът в кв. Рилци в Добрич излиза над земята . Строежът за подслон на 50 души започва през 2013 година. Отец Стоян Иванов, който тогава ръководи църковното настоятелство на храм ”Св.Троица”  разбира ,че построеният вече приют в двора на храма не може да прибере всички желаещи. Пълен е . Винаги има повече хора от колкото могат да приютят. На църковна земя в бившето ТКЗС до овчарниците преди две години започва строежа.  Теренът е откупен от отец Стоян.Докато е жив бившият архиерейски наместник, момчето с църковно потекло  Стоян Иванов  завършва мазето до кота нула, разказва приемникът на храмовото настоятелство  отец Емануил. Строежът е благословен и от Варненско Преславският митрополит Йоан. Започват градежа  с 30 000 лв. Парите все не достигат. На този етап има дарени още трисетина хиляди с които трябва да завършат първият етаж. ФК”Добруджа” наскоро дарили близо 800 лева от продажба на билети. Макар и по-малко дарения могат да постъпват всеки ден. Стига да има разбиране. Фирма „Валентино”, които строят Градински център непосредствено до приюта, дарили лепило. Балчишката фирма  „Стройперфект” ЕООД -  гр. Балчик  набавила строителни материали. Ако всеки който може помогне със средства труд и материали до четири месеца обектът може да бъде изграден. Първият етаж, който вече  е добил някакви очертания  по проект включва трапезарии, лекарски кабинети и приемни. На горните два етажа ще има 18 стаи. На обекта сега работят седем души, двама майстори един младеж от църковния приют и доброволци.  Идват строители трудят се безвъзмездно, но това не може да продължава дълго, казва отец Емануил. Те имат семейства и трябва да им се плаща макар и символично.Имаме  недостиг на хора , работна ръка  на материали и пари, признава божият човек. Ако може шапката на злобата да бъде вградена  в строежа и да изчезне веднъж за винаги и това ще е добре. Майсторът  Ервин Риза  с въздишка потвърждава вече казаното от отеца- бавно и трудно е да се строи така, на час по лъжичка. Не знам до кога ще издържим жали се строителят. Младият Александър който от три години живее в приюта към храм „Св.Троица” сега е от най-доверените хора на отец Емануил. Не се плаши от работа. Напротив казва ,че му е по сърце да глада стопанството. На неговите крехки плещи лягат животните. Свиня майка с четири прасенца, две крави заплодени и теленце, кокошките. В другото време е на строежа. Другите домуващи в приюта са му приятели , едно семейство са. Благодарен е на добрите хора. Изрежда отец Емануил, Петър, Велико и отец Иван.Признава че е вярващ и че ще продължи да живее свързан с храма и приюта. А за стопанството с което се изхранват домуващите може много да се разказва. Имат градини в с.Победа и с.Коритен. Засели са картофи, пипер домати. Всичко което е необходимо за една кухня. О църковните земи очакват добра реколта от пшеница и царевица. Продажбите пак ще се влеят в строежа. Там потъват и парите от меда добит от пчелина за който отец Емануил се грижи сам и признава ,че му е слабост. Приживе отец Стоян искал да се получи един затворен кръг- приют-стопанство и възпитание в труд на тези на които е потребно  да си стъпят на краката за да продължат живота си. Сега сигурно от небесното царство наблюдава какво се случва върху здравите темели които е положил. За да ти дадат трябва да дадеш, тази максима е водеща за вярващите хора. Никой от нас не знае в каква ситуация може да попадне и дали няма да му се наложи да похлопа на вратата на приют. За да му отворят трябва да е направил добро. Да е дарил каквото и колкото му е на сърце и по джоба.

ИА Добруджа