Реформаторите настояват в Деня на труда да се чества и Годишнина от избухването на въстанието

Реформаторският блок искат изменение в Кодекса на труда, с което 1 май да бъде честван освен като ден на труда, но и като Годишнина от избухването на Априлското въстание.

Припомняме, срещу това доста остро преди време реагираха от КТ „Подкрепа".

Депутатите се заеха с разглеждането на 7 проекта за изменение на Кодекса на труда. 4 са на "Атака", един на Реформаторския блок, един на БСП и един на Министерския съвет.

Според реформаторите предлаганата дата 1-ви май е в съответствие с Григорианския календар, т. нар. „нов стил". В становището на Министерството на труда и социалната политика се отбелязва, че принципно няма пречка една дата да бъде обявена за честване на повече от едно значими исторически, политически, културни и други събития. Изтъкват се неясноти в предложението, като това, че „годишнина" следва да се отбелязва, а „ден" се чества.

Историческата дата, на която избухва Априлското въстание е 20 април 1876 г., поради което съответстващата на тази дата по т. нар „нов стил" е 2-ри май, а не предлаганата дата 1-ви май. С тези мотиви Министерството не подкрепя законопроекта. От Министерството на културата подчертават важността на Априлското въстание, което като начало на политически процес, е довело до възстановяване на българската държавност.

Посочва се необходимостта от широко обществено обсъждане на въпроса за честването на тези две големи събития в националната история. Националният исторически музей подкрепя предложения законопроект, предвид факта, че Априлското въстание е едно от най-значимите събития в българската история.

В единия си проект националистите предлагат да се осигури при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работник или служител, заемащ педагогическа длъжност в системата на образованието, право на същия на обезщетение от работодателя в нов размер в отличие от сега действащата норма.

Размерът на обезщетението следва да се определя от броя години педагогически стаж, като за всяка година обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение в момента на пенсионирането.

Със законопроекта се цели да се издигне престижа на учителската професия. С други предложения на националистите се предлага Министерският съвет да определя минималната работна заплата, която не може да бъде по-ниска от средната минимална работна заплата за страните-членки на Европейския съюз.

Пак атакистите настояват в Кодекса на труда да се създаде на нов чл. 262а с цел прилагане на опростена процедура на съда, когато работник или служител заяви такова желание при възникнал трудов спор за неизплатено трудово възнаграждение.

От БСП пък предлагат облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и по-точно на малките и микро такива. Вносителите очакват също, че с тези мерки ще се намали и корупционния натиск върху бизнеса. Този законопроект е продължение на инициативата на народните представители чрез законодателство да се намалява административната тежест върху бизнеса и гражданите в България.

Законопроектът на МС въвежда нова форма на трудови договори (така наречените еднодневни трудови договори) в специфични области за регламентиране на краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предложението е по инициатива на Асоциацията на селскостопанските производители и предвижда сключване на трудови договори в дейности по прибиране на реколтата от розо-, овощо- и зеленчукопроизводството за професии, които не изискват специална квалификация.

С предложението се предвижда да се регламентира заетостта на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор. Трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа могат да се сключват само с регистриран земеделски производител. Договор за един работник може да се сключи общо за не повече от 90 работни дни в календарната година.