Например ... ядрена бомба в джоба

Къде отиват повечето пари на данъкоплатците по света? Ами да – за военните. Които от своя страна невъздържано ги използват за експерименти, някои от които може да се нарекат само откачени, пише obekti.bg. Животни, природни сили, свръхестествени феномени – нищо не е твърде странно за носителите на пагони, особено в САЩ. Сайтът wired.com издири няколко от най-шантавите военни опити.

Прилепи с бомби

Към края на Втората световна война американските ВВС търсели най-ефективния начин да сринат японските градове със земята. Един ден никому неизвестен зъболекар се свързал с Белия дом и предложил необичайна схема: да се връзват малки запалителни устройства за телата на прилепи, после животните да се товарят в аеродинамични клетки с формата на бомби и да се пускат над целевите градове.

Според плана милионите прилепи трябвало да се освобождават от клетките в края на падането и да се насочват инстинктивно към таваните и складовете на фабриките. Там пренасяните от тях бомби щели да избухнат и да разрушат сградите. В началото на 40-те години наистина бил направен подобен експеримент, който обаче се провалил зловещо, защото въоръжените до зъби летящи мишки подпалили една от базите на щатските ВВС в Карлсбад, Ню Мексико.

След инцидента проектът не бил закрит, а прехвърлен на флота, който продължил опитите още година. През това време военните успешно използвали летящите си камикадзета над специално построен в пустините на Юта фалшив японски град. Крилатият флот обаче така и не стигнал до Страната на изгряващото слънце.

Изкуствено северно сияние

През 2005 г. физикът от американските въздушни сили Тод Педерсен си седял сред снеговете на Аляска и наблюдавал как над базата му се разгръща красиво северно сияние. Небесната светлина обаче не била дело на природата. Педерсен я създал собственоръчно с помощта на огромен брой антени, които излъчвали няколко мегавата радиовълни към горните слоеве на атмосферата. Резултатът – зашеметяващо светлинно шоу, което по нищо не отстъпвало на истинското северно сияние.

Проектът бил наречен HAARP, или високочестотна активна програма за проучване на северното сияние (High-frequencyActive Auroral Research Program). Целта му е да даде отговор на някои любопитни въпроси около природата и свойствата на йоносферата като особените взаимодействия на частиците на голяма височина. Новите въпроси, които програмата повдигнала, обаче били още повече – любителите на конспиративни теории я наричат средство за контрол над времето, супероръжие и дори върховната шпионска машина. Сякаш създаването на изкуствено северно сияние не е достатъчно шантаво само по себе си.

Ядрена бомба в джоба

При избухването на ядрена бойна глава всеки войник с малко чувство за самосъхранение предпочита да се намира поне на няколко десетки километра разстояние, най-добре в сигурно и защитено място като някой танк. Не и американските бойни единици по времето на Студената война. Тези луди глави били готови да вземат участие в „ръкопашни” ядрени схватки с помощта на преносими оръдия и бомби.

През 60-те години американската армия била събрала над 2000 оръдия, предназначени за изстрелването на малки ядрени бойни глави, чийто максимален обхват бил едва 5 км. Армията драснала клечката на един от тези фойерверки в пустинята Невада през лятото на 1962 г. под наблюдението на главния прокурор на държавата Робърт Ф. Кенеди – брата на Джон. Взривът избухнал на малко повече от 2 км от мястото на изстрелване и станал последната надземна ядрена експлозия, проведена от САЩ.

Лепкави пушки

Пръскането на воините на джихада с лепкава каша не прилича на много интелигентен план, но армията на САЩ не се гнуси и от такива идеи. Американците наистина обмисляли варианта да използват пушки, пълни с лепкав полимер, срещу вражеските войски. Фирмата Adherent Technologies дори получи награда за разработката на полимер, който може да спира движението на коли и танкове, без при това да наранява пътниците.

Лепкавите пушки всъщност са хуманното решение за нов тип война. Американското правителство има интерес да ограничи цивилните жертви до минимум, защото всеки път, когато невинен човек умре под откосите им, международната обстановка се нажежава.

Няколко такива разработки вече съществуват – някои части са екипирани с изключително ярки лазерни „фенери”, които служат за предупреждение или заслепяване на противника. Има и далекобойни акустични съоръжения, нещо като звукови оръдия, които се използват за издаването на устни предупреждения или оглушаване на близките врагове.

Екстремен парашутизъм

През 1960 г. капитан Джо Китингър от американските ВВС се издига с балон в стратосферата – на около 30 км над земята – и скача. Пада надолу с 1150 км/ч – по-бързо от скоростта на светлината, и се приземява спокойно с помощта на парашут в пустинята на Ню Мексико.

Откаченият скок всъщност бил част от проекта „Екселсиор”, който целял да тества проблемите със сигурността на пилотите, които летят на големи височини. Опитът на Китингър доказал, че експерименталният парашут, създаден от инженера Франсис Бопре, може да издържи и при най-екстремни натоварвания.

До днес никой не е счупил рекорда на Китингър. Опитите обаче продължават – особено на екип, финансиран от създателите на Red Bull, който се старае най-вероятно с рекламна цел.

Делфини убийци

Не само прилепите могат да всяват страх у врага. В началото на 90-те години руски офицер тренирал няколко делфина да нападат вражески кораби. Възпитаникът на военноморската академия „Киров” Борис Журид провел опити, за да докаже, че бозайниците могат интелигентно да разпознават различните съдове по звука на перките. Теоретично делфините трябвало да влачат експлозиви до вражеските кораби и подводници, но да избягват приятелските.

Години по-късно, тъй като поддръжката на животните била скъпа, Русия ги продала на Иран. Съдбата им е неизвестна, но слуховете за нови военни програми с делфини продължават. Според данни на съветската разведка по време на войната във Виетнам тренирани делфини избили десетки водолази, откъсвайки кислородните им апарати или избутвайки ги на повърхността под куршумите на войниците.

Екстрасенски отряд

През 1981 г. терористи, преоблечени като водопроводчици, отвличат американския генерал Джеймс Дозиър от дома му в италианския град Верона. През първите дни на опитите да го намери италианското правителство отказва да сътрудничи на САЩ. Отчаяните американски военни се хванали за последната сламка – обърнали се към екстрасенсите от програмата Grill Flame за оценка на хора със свръхестествени способности, които да събират надеждна разузнавателна информация.

Един от екстрасенсите заявил, че генералът е задържан в тухлена сграда с червен покрив. Друг негов „колега” предположил, че става въпрос за къща в малкия северен град Падуа. Няколко дни по-късно италиански отряд за бързо реагиране спасил Дозиър от място, което отговаряло напълно на описанието.

Десетки учени и частни фирми провеждат експерименти с екстрасенси. Изследователи на фирмата Boeing например накарали през 60-те години група доброволци да контролират генератор на случайни числа само със силата на мисълта си. Изходът бил успешен, но само в някои от случаите. Несигурността на резултатите е причината свръхестественото още да не е на щат в световните въоръжени сили.

Котешки очи

Изследователи от щатския флот опитват да разработят хапче, което да позволи на войниците да виждат в тъмното или поне да разчитат инфрачервени сигнали с тайни съобщения.

Някои животни като котките имат в очите си пигменти, които им позволяват да виждат на определени дължини на светлинните вълни, различни от тези на видимата светлина. Човешката ретина обаче обикновено не произвежда тези молекули.

За да снабдят хората с котешки очи, учени дали на отряд войници химикал, подобен на витамин А, с надеждата, че ще помогне на организма им да произведе пигмента за нощно виждане. Според неофициални данни резултатите били много обнадеждаващи.