Според официалното проучване на "Галъп" и мажоритарният вот има добри шансове

Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с "да" за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят.

Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят.

Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да" на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват.

Този предварителен "референдум" е извършен агенция "Галъп интернешънъл" в края на миналия месец във връзка с актуалните въпроси, поставени от президента Росен Плевнелиев за всенародно гласуване, уточнява нюз.бг.

Проучването на агенцията е националнопредставително проучване. Данните на практика повтарят картината от преди една година, когато за първи път президентът Росен Плевнелиев постави темата на дневен ред, припомнят от агенцията.

56% от запитаните декларират, че биха гласували на референдума през есента.

Декларативната нагласа - да участваш в референдума се смята за желателно и престижно - преобладава, но социолозите припомнят, че подобен брой българи са заявили участието си и на референдума за АЕЦ „Белене", а до урните отидоха едва 20% от имащите право на глас (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели, правят уточнение от "Галъп").

Има шанс обаче, ако референдумът се проведе в деня на изборите за местна власт, активността да бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим.

От "Галъп интернешънъл" уточняват и още нещо, че са изследвали принципната структура на мненията сред обществото и нагласите са на всички, без оглед декларирано участие на референдума или отказ.

Противниците на различните изборни промени по-скоро няма да гласуват в референдума, отколкото да отидат и да гласуват "против". Това поставя допълнителна въпросителна пред активността и валидността.

Според анализаторите установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще. Желанието за радикална смяна на "правилата на играта" се проявява устойчиво в много и различни социологически индикатори в годините. То е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.