Официалните средства, доплащани от пациентите, варират между 350 и 400 млн. лв.

Общинските и държавните болници харчат почти всичко, което изкарват. В частните част от парите се заделят за инвестиции. Тези данни бяха изнесени по време на дискусия за болничната реформа в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа, предаде БГНЕС.

Докладът за финансовото състояние на болниците, представен от Живко Иванов, сочи че в частните и държавните лечебни заведения, близо 40% от средствата отиват за закупуване на суровини и материали, докато в частните за същото нещо се заделят около 31%.

Възнагражденията за медицински специалисти нарастват като процент от приходите, твърди Иванов. "Общинските болници заделят близо 50% от печалбата си за заплати, при държавните процентът е 46%, а при частните - 37%. Финансовото правило обаче гласи, че ако едно лечебно заведение изразходва над 40% за възнаграждения, започва да работи на загуба", каза финансистът.

Към края на 2013 г. в България работят 375 лечебни заведения, а ръстът им през годините се дължи на тяхното профилиране, стана ясно от доклада. "Големите болници по отношение на приходите са държавните. Общинските изостават, а частните все още остават с доста ниски печалби, които може да доведат до консолидация.

С 300 млн. лв. са нараснали приходите на лечебните заведения у нас от 2006 г. до 2013 г. Задлъжнялостта достига 670 млн. лв., като общият обем от задължения са текущи", твърди медицинският финансист.

Официалните средства, доплащани от пациентите, варират между 350 и 400 млн. лв. годишно. Нетният оборотен капитал пък сочи, че болниците могат да покрият едва 20% от задълженията си чрез парите, с които разполагат в момента. Това от своя страна показва, че те вече са изхарчили 80% от парите си за следващата година.

Докладът срещна неодобрението на редица от участниците във форума, а Живко Петров поясни, че данните са събрани от публичните финансови отчети на лечебните заведения.
Общинските и държавните болници харчат почти всичко, което изкарват. В частните част от парите се заделят за инвестиции. Тези данни бяха изнесени по време на дискусия за болничната реформа в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа, предаде БГНЕС.

Докладът за финансовото състояние на болниците, представен от Живко Иванов, сочи че в частните и държавните лечебни заведения, близо 40% от средствата отиват за закупуване на суровини и материали, докато в частните за същото нещо се заделят около 31%.

Възнагражденията за медицински специалисти нарастват като процент от приходите, твърди Иванов. "Общинските болници заделят близо 50% от печалбата си за заплати, при държавните процентът е 46%, а при частните - 37%. Финансовото правило обаче гласи, че ако едно лечебно заведение изразходва над 40% за възнаграждения, започва да работи на загуба", каза финансистът.

Към края на 2013 г. в България работят 375 лечебни заведения, а ръстът им през годините се дължи на тяхното профилиране, стана ясно от доклада. "Големите болници по отношение на приходите са държавните. Общинските изостават, а частните все още остават с доста ниски печалби, които може да доведат до консолидация.

С 300 млн. лв. са нараснали приходите на лечебните заведения у нас от 2006 г. до 2013 г. Задлъжнялостта достига 670 млн. лв., като общият обем от задължения са текущи", твърди медицинският финансист.

Общинските и държавните болници харчат почти всичко, което изкарват. В частните част от парите се заделят за инвестиции. Тези данни бяха изнесени по време на дискусия за болничната реформа в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа, предаде БГНЕС.

Докладът за финансовото състояние на болниците, представен от Живко Иванов, сочи че в частните и държавните лечебни заведения, близо 40% от средствата отиват за закупуване на суровини и материали, докато в частните за същото нещо се заделят около 31%.

Възнагражденията за медицински специалисти нарастват като процент от приходите, твърди Иванов. "Общинските болници заделят близо 50% от печалбата си за заплати, при държавните процентът е 46%, а при частните - 37%. Финансовото правило обаче гласи, че ако едно лечебно заведение изразходва над 40% за възнаграждения, започва да работи на загуба", каза финансистът.

Към края на 2013 г. в България работят 375 лечебни заведения, а ръстът им през годините се дължи на тяхното профилиране, стана ясно от доклада. "Големите болници по отношение на приходите са държавните. Общинските изостават, а частните все още остават с доста ниски печалби, които може да доведат до консолидация.

С 300 млн. лв. са нараснали приходите на лечебните заведения у нас от 2006 г. до 2013 г. Задлъжнялостта достига 670 млн. лв., като общият обем от задължения са текущи", твърди медицинският финансист.

Официалните средства, доплащани от пациентите, варират между 350 и 400 млн. лв. годишно. Нетният оборотен капитал пък сочи, че болниците могат да покрият едва 20% от задълженията си чрез парите, с които разполагат в момента. Това от своя страна показва, че те вече са изхарчили 80% от парите си за следващата година.

Докладът срещна неодобрението на редица от участниците във форума, а Живко Петров поясни, че данните са събрани от публичните финансови отчети на лечебните заведения. Нетният оборотен капитал пък сочи, че болниците могат да покрият едва 20% от задълженията си чрез парите, с които разполагат в момента. Това от своя страна показва, че те вече са изхарчили 80% от парите си за следващата година.

Докладът срещна неодобрението на редица от участниците във форума, а Живко Петров поясни, че данните са събрани от публичните финансови отчети на лечебните заведения.