„Шестте „НЕ-та” пак отиват в Софийската апелация

Делото срещу Цветан Цветанов е върнато от Върховния касационен съд за ново разглеждане от Софийския апелативен съд, съобщи БГНЕС.

Става дума за делото за отказаните СРС-та. Това е делото, по което Цветанов има осъдителна присъда. На първите две инстанции зам.-председателят на ГЕРБ бе признат за виновен за това, че многократно е отказал да разреши СРС-та срещу бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров. Случаят стана известен като Делото за шестте НЕ!!!-та, които министърът поставял под разрешенията. С два на един гласа съставът на Върховния касационен съд (ВКС) реши да върне делото, след като приел, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд. В решението на ВКС се казва:

С решение по к.д. No 402/2015 г., ВКС, II н.о. отмени въззивно решение No 1/09.02.2015 г., постановено по внохд No 40/2014 г. на Софийския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане. Уважена е жалбата на подсъдимия Цветан Цветанов срещу решението, с което е потвърдена осъдителната присъда на Софийския градски съд. Касационният състав прие, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд, гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и от НПК.

Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за нарушено право на подсъдимия да бъде съден от независим и безпристрастен съд поради участието на съдия Г. в първоинстанционния съдебен състав. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по приложението на чл. 6(1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост” на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите власти, докато „безпристрастността” трябва да съществува по отношение на страните по делото.

За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, да не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществени нагласи или от какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт на база фактите, установени по време на процеса.