Изобретиха вечна пластмаса, която се поправя сама

Общество

24-06-2015, 06:24

Снимка:

pixabay.com

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Френският учен от полски произход проф. Людвик Лайблер получи Европейска награда за откриватели в Париж преди две седмици.

Събуждате се сутрин от пронизителния вик на дъщеря ви, която е настъпила любимото си пластмасово конче и му е счупила крачето. Тръгвате за работа и забелязвате, че някой е минал с пирон по колата. Уж малки проблеми, но достатъчни, за да започне денят ви с кошмар.
Какво ли щеше да стане, ако за няколко минути кончето стане като ново, а драскотината по колата изчезне? Не, това вече не е научна фантастика, след като френски учен от полски произход изобрети нов вид полимери, които ще направят революция в промишлеността, медицината и екологията, пише в. "Труд".
Проф. Людвик Лайблер е кръстил новото вещество витример. Заради него преди две седмици той получи Европейската награда за откриватели, която бе връчена в Париж за десета поредна година от Европейското патентно ведомство.
Витримерите са едновременно твърди като метал, но с помощта на топлина могат да приемат нова форма. Ако детското конче бъде направено от тях, достатъчно е да го затоплите в микровълновата, за да залепите отчупеното краче, и то ще стане твърдо, все едно току-що сте го купили от магазина. Ако автомобилът бъде покрит отвън с тази субстанция, трябва само да нагреете одрасканото и то ще изчезне, а лаковото покритие на купето ще е като ново.
„Витримерите могат да се използват навсякъде, където има нужда от материали, устойчиви на тежки условия. Те може да заместят т.нар. термосети: дуропласт, бакелит, полиуретан, вулканизирана гума. Приложението им ще е в автомобилопроизводството, електропроизводството, изолациите, производството на кабели“, обяснява пред „Труд“ проф. Людвик Лайблер. Разликата е, че молекулярната стабилност на материала се запазва при нагряване и той не се разтапя, но може да приема нови форми или да се самопоправя. Революционното в този полимер е, че връзките между молекулите не са постоянни - на местата, където те се „чупят“, се появяват нови свръзки.
Така хем разполагаме със суперздрава пластмаса, хем можем с помощта на топлина да я огъваме и преправяме по наше желание. Това на практика превръща предметите вечни, тъй като всяко счупване може да бъде поправено за секунди. Няма нужда да изхвърляме или рециклираме предметите.
Еколозите също са впечатлени от новия материал, тъй като пластмасата е един от най-неприятните твърди отпадъци заради бавното си разграждане в природата. Някои видове пластмаси се нуждаят от векове, за да бъдат усвоени от природата. 90% от твърдите отпадъци в океаните са пластмасови. Те убиват близо 1 млн. морски живони годишно.
Да, днес ползваме биоразградими торбички и бутилки за минерална вода, но повечето твърди предмети от пластмаса са много трудно разградими, след като ги изхвърлим. Ако бъдат направени от витримери, практически те ще могат да бъдат използвани от няколко поколения.
Питам проф. Лайблер дали е пробвал да използва и витример като базов материал за 3D принтерите, които все повече навлизат в производството, а в недалечно бъдеще ще окупират и всеки дом. „Това е страхотна идея - отговаря той. - Един от проблемите при 3D печатането е, че когато използваш различни слоеве, понякога те не се захващат добре. Една от ползите на витримерите е, че стават механично резистентни. Има компании, които се интересуват от това.“
И наистина, след няколко години току-виж магазините за обувки изчезнали, защото всеки ще може да „отпечата“ вкъщи маратонки, пасващи идеално на крака му. Такива се произвеждат и в момента, но от няколко вида материали с различни характеристики. Първо 3D принтерът трябва да отпечата подметката, която трябва да е здрава и гъвкава, а след това горната част. После идва свързването на отделните елементи. С витримерите този проблем няма да съществува - ще имаме перфектната обувка без опасност тя да „цъфне“, докато тичаме.
Новата пластмаса, изобретена от Лайблер, може да направи революция в хирургията и да я изстреля право в научната фантастика. Досега само на филми сме виждали как доктор от бъдещето нанася слой от някаква паста, която затваря дори огромни рани, а органите оздравяват сами.
Лайблер добавя витримери под формата на наночастици в хидрогел, който в бъдеще може да бъде използван от хирурзите за свързване на човешки органи вместо сегашните конци. През 2014 г. екип от френски изследователи е „залепил“ срязан на две черен дроб на теле с въпросния разтвор от наночастици. Добичето е живо и здраво и до днес, каза пред „Труд“ Лайблер.
Освен в хирургията, наночастиците може да се използват за реконструкцията на тъкани и органи. Те ще са особено полезни за военните лекари, които трябва да действат бързо при овладяването на големи травми на бойното поле. Вече има голям интерес от фармацевтични компании, които биха искали да инвестират средства в разработването на такива препарати за масово производство. Все още обаче проектът не е достигнал до етапа, в който може да се правят клинични изпитания върху хора.
Лайблер се надява, че един ден неговото откритие ще се продава масово в аптеките вместо сегашните лепенки, които залепяме върху раните.
Откривателят е фен на Созопол и на Родопите
Людвик Лайблер е поляк, който завършва докторантура през 1976 г. във Варшавския университет и заминава на едногодишна специализация в Колеж дьо Франс в Париж. Оттогава живее във френската столица. Като международно известен учен в областта на полимерните материали и супермолекулярната химия той регистрира 47 патента и има над 169 научни статии. В момента е директор по изследванията в Националния център за научни изследвания - организация, създадена от френското образователно министерство. Лайблер работи в Париж Тек - висше училище по индустриална химия и физика.
„Като тийнейджър родителите ми ходеха често на почивка в България - в Созопол - спомня си Лайблер. - Дори бях научил малко български. Правихме и преходи в Родопите.“



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен