Данъчните ревизии ще могат да траят вечно, а уведомяването за публични задължения ще е само в интернет

Националната агенция за приходите (НАП) ще получи допълнителни правомощия, които трябва да й помогнат да събира задълженията на гражданите и фирмите към хазната по-лесно. Това става с тридесетина промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подготвени от Министерството на финансите и публикувани за обществено обсъждане, които са почти изцяло в полза на държавните институции, пише "Капитал дейли". Ако парламентът ги одобри, данъчните ще могат да прекъсват срока на 10-годишната абсолютна давност за неопределено време и неопределен брой пъти. Също така на НАП вече няма да се налага да праща покани за доброволно плащане на просрочени задължения и няма да бъде длъжна да обявява длъжниците на таблото на съответната териториална дирекция.

Има промени и в полза на длъжника, като например въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност, както и възможността фирмите и гражданите да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата.

Предприетите мерки са част от опитите на държавата "да си влезе най-после във функциите", както многократно е заявявал финансовият министър Владислав Горанов, но според данъчни експерти те крият възможности за репресивен произвол от страна на приходната агенция.

За данъкоплатците

С промените на ДОПК най-после ще отпадне изискването длъжникът да заявява изрично, че публичното задължение трябва да бъде заличено от регистрите на НАП, въпреки че е изтекла 10-годишната абсолютна давност. В момента длъжниците трябва да попълват и подават специален формуляр с искане за заличаване по давност на задължения, въпреки че няма причина това да не се прави автоматично от териториалната служба на НАП. Изискването за подаване на писмена молба за заличаване обаче ще остане в сила за 5-годишна давност на публични задължения като данъци, осигуровки, такси и глоби, за които не са били предприети мерки за събиране.

Друга промяна в полза на длъжника е възможността задължените фирми и граждани да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата. Този ред обаче няма да се прилага, ако се продава ипотекирано имущество. Сред придобивките за граждани и фирми е въвеждането на обмен по служебен път на удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения, в случай че тази информация се изисква от друг орган.

В полза на държавата

Една от промените в кодекса предвижда срокът на абсолютната давност да спира да тече, ако се води тежко ревизионно производство. В момента този срок е ограничен до 1 година, в който данъчните трябва да приключат ревизията си. Сега няма ограничение нито за срока, нито за броя на ревизионните производства. Според финансовия министър Владислав Горанов в момента има случаи, при които НАП "влага доста ресурс за извършване на тежка ревизия", а преди тя да е приключила вече е изтекла абсолютната давност. "Има много тежки ревизионни производства, в които се влага много ресурс. Правят се допитвания до други държави, а това понякога отнема години. И след толкова вложен административен ресурс накрая отпада възможността за реализация поради изтичането на общата давност. Това е жалко за усилията на държавата", обясни Горанов пред журналисти в понеделник.

Това обаче крие риск от "безконечни" ревизии. "С отпадането на ограничението от една година тези ревизии могат да траят вечно. Може би щеше да е добре да има прекъсвания само ако се прави прокурорска проверка. Така разписани, промените дават възможност за административен произвол", обясни данъчен експерт пред "Капитал".

Друга спорна мярка е премахването на поканите за доброволно плащане на просрочени задължения. Мотивите на финансовото министерство са, че уведомяването чрез покана не е първоначалният акт, от който лицата узнават за наличието на публични задължения. "Декларациите като самостоятелно изпълнително основание се подават от задължените лица. С тях те сами изчисляват основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски, които са задължени да внасят в предвидените от закона срокове", е записано в мотивите към законопроекта. Също така се посочва, че преди поканата има съобщение за доброволно изпълнение, но според експерти записаният срок от 7 дни длъжниците да се отзоват на това съобщение е твърде кратък и той трябва да стане поне 14 дни.

Ако сега призовките се слагат и на таблата в поделенията на НАП, и в интернет, в бъдеще данъчните ще го правят само в сайта и проверката ще става с персоналния код. Според МФ това е достатъчно, но според експерти крие риск. "Наистина с въвеждането на ПИК проверката в интернет е лесна, но това важи в най-голяма степен за София и големите градове. В много малки населени места хората не са чували за ПИК, а и не всеки има интернет", смята експертът.

Други промени

НАП няма да е длъжна да съобщава на засегнатото лице и при налагане на запор върху фирмени дялове. В момента законът задължава агенцията да изпрати запорно съобщение до съответната фирма, като то влиза в сила от датата на получаването му. Занапред съобщението ще се праща директно до Агенцията по вписванията. Запорът ще влиза в сила към момента на вписването му и едва постфактум агенцията ще уведомява съответното дружество. В мотивите към законопроекта е обяснено, че така режимът по вписване на запори ще се уеднакви с този, който съществува в Гражданския процесуален кодекс. Не се обяснява защо досега се е прилагал различен ред.

Друг спорен момент е промяната в реда за изготвяне на оценки на имущество за публична продан. В момента в ДОПК е предвидена възможност длъжниците да искат контролна оценка, като при имотите и скъпите вещи тя може да се оспорва и по съдебен път. Според новите текстове НАП няма изобщо да е длъжна да уведомява длъжниците за оценката на имуществото, която става окончателна и няма да подлежи нито на повторна оценка, нито на съдебно оспорване. Освен това оценката вече ще се прави на база данъчна оценка или застрахователна стойност на актива. Целта е да се избегне казусът с нереално високите балансови оценки на активите, които вдигат стойността на обезпечението. "Проблемът е, че данъчната оценка на имотите понякога е по-ниска от пазарната. Освен това в много малко случаи хората и фирмите имат застраховка, с изключение на автомобилите. Да не говорим, че ако длъжникът е физическо лице, той трябва да пази касовите бележки на всички стоки, които притежава", обяснява данъчният експерт.