В Атина е време да се оправят сами, а не да занимават целия свят със себе си

Напоследък всичко е Гърция. Отваряш интернет и четеш колко много пари дължи Гърция и колко няма да плати. Пускаш телевизора и там новините за Гърция минават под знака на някакъв очакван ужас, от който никой няма да се спаси. Дори музикалните радиостанции започват пестеливите си новинарски емисии с дълговете на Гърция. Ама комшиите имали дългове. Големи. Над 300 млрд. евро. Живеели на вересия през последните 20-30 години, може би и преди това.

Е, добре де, как през тези дълги години никой не спря кранчето на Гърция за нови и нови кредити от Международния валутен фонд и от европейските банки? Нали всемогъщите финансови институции задължително дават пари срещу обезпечение, и то сериозно. Какво е залагала Гърция за тези пари? Островите си, които са предимно частни? Или камъните на Акропола, дето МВФ няма как да си ги сложи в сейф или на някакво друго място?

Но само гърците са си виновни за кризата. Те просто показват, че не е виновен оня, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Кредиторите им също са прецакани, въпреки че не с такива намерения са им давали пари. Доста е поизпрано май през тази Гърция, казват песимистите. А оптимистите им възразяват, че Атина има какво да продаде, защото райските кътчета все още са много в тази държава, а пристанища, железница, енергийни предприятия продължават да са държавни. Засега. Русия не просто намекна, а открито заяви, че иска да ги купи.

А че са народ на удоволствието съседите ни на юг и югозапад, е вярно. До неотдавна работното им време свършваше в 3 часа следобед. После всички почиват, щото е жега. В кръчми и таверни през нощта се пръскат яко пари. А заплатите са европейски - т.е. доста над 1000 евро. Ех, каква мечта за нас. Пенсиите - също. Държавата се ограбва по какви ли не легални и нелегални начини. Играта с мъртвите души е най-малката игричка в повсеместното източване на бюджета. А той се издънва много скоро след влизането в така лелеяната и така мъглива Еврозона.

През 2009 г. потомственият политик Георгиос Папандреу е избран за премиер на Гърция с лозунга „има пари", въпреки че е наясно с бедственото икономическо положение на страната. Неспособен да се справи с настъпващата финансова криза, Папандреу взе 110 млрд. евро заем от Европейския съюз и МВФ. Така дълговете се трупат и трупат. Докато 60-ината семейства корабни магнати в Гърция не плащат данъци и всеки, който се опитва да им ги поиска, е заплашван, че олигарсите ще се натоварят на корабите си и ще напуснат Гърция завинаги.

Ципрас също обеща през януари, че ще им вземе пари, ама досега не е успял да го направи. Той обеща и че гръцкият дълг ще бъде опростен поне с 30 процента, но и това не стана. Иначе всички заплахи към корабния сектор от страна на гръцките управляващи не са давали резултат и нито един премиер не е посмял да посегне на олигарсите. Само Андонис Самарас се опита да направи нещо в тази насока, но беше принуден да отстъпи назад и през 2012 г., когато Атина беше на крачка от фалита, той се ограничи да въведе само временен извънреден данък. Така за магнатите от Пирея платиха около 500 милиона евро.

Всичко това е гръцка история. От която мнооооооооого ми натежава напоследък. Особено след като близки и познати се връщат от почивка там, без въобще да са усетили някаква криза. Защото въпреки затворените банки в Гърция хотелиерите приемат плащания с карти, а обслужването по никакъв начин не страда от огромния външен дълг на страната. И от тези разкази ми става мъчно и тъжно. Е, и малко ме е яд. Защото ние в България имаме не по-малко красоти, но не умеем да се възползваме от тях. Ние умеем да мълчим и да търпим. Всичко и всички. И така години, векове наред.

Ако ние по някакъв начин, на някакъв референдум бяхме казали „не" на ЕС, сигурно бързо-бързо ще ни наредят да го напуснем. И ние ще подвием опашка и ще го направим. Ще си седим в райското кътче земя на Балканския полуостров всички ние, които не сме го напуснали. Ще си живуркаме. Ще завиждаме, злобеем и ще търпим, защото тези три неща ги можем най-добре. А Гърция да се оправя.

Анна Кълцева
vsekiden.com