Депутати обсъждат дали да се обединят в дружество или в холдинг

Заинатилият се на поста си Радослав Янкулов изкара (пак) на дневен ред въпроса за сливането на БНТ и БНР.

Планът е обсъден на последното заседание на Парламентарната комисия по медии и култура. Според източници на УЕБКАФЕ, идеята е да се направи общо дружество или холдинг, в който да са обединени всички програми на държавните медии, които обаче да имат относителна самостоятелност.

Предполага се, че на база одити за финансовото състояние на БНТ и БНР ще бъде изготвен моделът за сливането им. Бъдещото финансиране на общата структура ще се осъществява чрез твърд процент от държавния бюджет, след като така и не заработи общественият фонд за финансирането им.

Чрез преструктурирането на медиите ще бъдат разрешени проблемите в БНР, където от месеци ръководството в лицето на Радослав Янкулов е в сблъсък с журналистите заради орязване на заплатите, и не може да се справи с кризата.

В момента в БНР тече външен одит и анализ на трудовия процес в отделните звена на радиото по отношение на необходимост, заетост, натовареност. Това е една от мерките, които Управителният съвет на БНР предприе като продължение на управленската си програма. На базата на резултатите от този одит трябва да бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР.

Предполага се, че след сливането Янкулов ще напусне радиото, а ръководството на обществените медии ще поеме Вяра Анкова, чийто втори мандат като генерален директор на БНТ изтича догодина. Според настоящият текст на Закона за радиото и телевизията, тя няма право на трети мандат. Ако сливането стане факт, обаче, Анкова ще може да се яви на конкурса за новосъздадения пост.

Каква е предисторията

Идеята за сливането на двете обществени медии датира още от 2010 година, като и тогава беше лансирана няколко седмици преди двата избора на новите генерални директори на БНР и БНТ (когато Валерий Тодоров беше преизбран за втори мандат, а Вяра Анкова пое управелението от Уляна Пръмова).

Работната група по промяна на ЗРТ тогава предлагаше обединяването на двете структури в една, като основният аргумент беше съкращаването на разходи, но по решение на премиера Бойко Борисов планираното сливане отпадна от окончателните текстове.

През 2013 г., около края на редовните мандати на генералните директори на БНТ и БНР, идеята отново излезе на дневен ред. Предполагаше се, че скритият мотив е отиващият си директор на Радиото Валерий Тодоров да оглави мегаструктурата с подкрепата на БСП.

Тогава Тодоров се намираше в сходна ситуация както Вяра Анкова към днешна дата - законът го задължаваше да предаде ръководството на БНР. Изненадващо, той се яви на конкурса за генерален директор на БНТ и лобираше за сливането на двете обществени медии с цел да продължи никога нестигащите два мандата.
Идеята беше подета от председателя на Комисията по култура и медии в 42 Народно събрание Мартин Захариев, според когото преструктурирането на БНТ и БНР би ги направило по-конкурентни на пазара. Валерий Тодоров обаче не събра политическата подкрепа.

Какво се случва с мултиплексите

Друга тема, която е била повдигната на медийната комисия, е бъдещето на мултиплексите. Като цяло цифровизацията се смята за крайно излишен експеримент, поради голямата пенетрация на кабелни оператори в страната.
Интересен факт е, че докато другите частни телевизии свалят програмите си от мултиплексите, за да не плащат високата цена за излъчване, обществената телевизия поддържа, тъкмо заради цифровизацията, цели 4 канала.

БНТ1, БНТ2, БНТ HD и БНТ 1 HD се излъчват благодарение на оператора "Фърст диджитъл". Фирмата притежава разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване /DVB-T/ с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори.

Това е една от компаниите, свързани с Цветан Василев, която беше обект на интерес от страна на бизнесменa Пиер Луврие от LIC33. Формално едноличен собственик на капитала на "Фърст диджитъл" ЕАД е Пюблител Холдинг АД, регистрирано в Швейцария.

От отчета на БНТ не може да се разбере каква е цената, която телевизията плаща на оператора, но според публикации в Капитал и Офнюз, таксата е от порядъка на 15 млн. лв.