Наложило се да чака шест години, за да получи всички документи от болницата

Бургазлия търси вече седем години истината за детето си, за което лекарите твърдят, че е починало, а разминаванията в документите го карат да си мисли, че е живо. Георги Веселинов споделя, че е готов на всичко, за да стигне до истината. От институциите обаче не среща никакво съдействие. Наложило се да чака шест години, за да получи всички документи от болницата. Той е убеден, че от болничното заведение са ги бавили умишлено, за да бъде "погребана" истината, както вероятно живото му все още дете.

"Пуснали сме жалба в прокуратурата. И при нас, както и при Нина Мандраджиева, има досъдебно производство, което се точи дълго. Съпругата ми роди на 18 юли преди осем години. Всичко се развиваше добре. Ходили сме при лекари. Изследванията й бяха нормални. В момента, в който я приеха в болницата, ненадейно я оперираха, тъй като имало проблеми с тоновете. Тя обаче е била с непълна упойка и вижда детето живо. Лекарите потвърждават, че бебето е било в много добро състояние, проплакало е. Всичко се е развило добре. Казали са, че е здраво. Вечерта обаче ми се обадиха и ми казаха, че има сериозен проблем с него. Отидох в болницата и лекарите ми обясниха, че дробчетата му не са се отворили. На следващия ден правят някакви процедури. Ние разбираме, че всичко върви добре, но вечерта почива", разказва Георги пред камерата на бТВ, цитиран от "Труд".

"Съпругата ми бе убедена, че най-удачният вариант в случая е служебно погребение и след разговори, се съгласих, защото лекарите ми споменаха, че трябва да спра да мисля само за починалото дете, а да насоча вниманието си към съпругата ми, която също можела да не изкара вечерта. Убедиха ме, че тя е в много лошо физическо състояние и може да почине. Аз обаче съм по-религиозен и затова държах да го погребем както трябва. Детето ми се казва Габриела. Има си и акт за раждане, и смъртен акт. Не съм видял тялото й. Когато отидох да питам за него, започнаха да ми говорят за съпругата ми. В такъв момент инстинктивно се опитваш да запазиш поне част от семейството си", обяснява бащата.

След много скандали и огромно забавяне, той получил документите от болницата. "Започнахме да се съмняваме, след като видяхме, че на епикризата бяха написали различна седмица, в която е бил плода. Твърдяха, че е бил в осми месец, а той е в деветия. Тъй като не ни даваха документите, започнахме да ходим по адвокати. Всички ни отказваха. След няколко месеца намерихме един, който разговаря с лекарите. Човекът бе много загрижен, но те го убедиха, че съпругата ми се е била разболяла и заради това е починало детето", добавя Георги.

"Съпругата ми е ходила на две детски консултации. Направили са всички изследвания. Не сме щадили средства и никой не е казал, че тя е зле. Аз съм разумен човек и ако бяха намекнали дори само, че има заболявания, не бих щадил средства и щяхме да направим всичко необходимо", обяснява Веселинов.

"Започнах да се съмнявам във всичко, тъй като едва в края на миналата година успяхме да съберем всички документи с помощта на адвоката на Нина Мандраджиева. Оказа се, че има много несъответствия. При нас случаят с погребението е същият, както при нея. Отидохме да си търсим гроба и се оказа, че той бил в огромен парцел с размерите на футболно игрище. Никой естествено не знае къде е погребано. Там има 20-30 необозначени гроба", разказва мъжът.

Той сподели, че адвокатът му го е срещнал с медик от София, който му нахвърлил 20 неща, които не са направени в лечебното заведение. Не е пръснат например аерозол, който трябва да отвори дробчетата. В смъртния акт е писано, че детето е глътнало околоплодни води. Това обаче не е споменато в протокола за раждане. Двамата лекари, които са изродили детето, са казали, че всичко е минало перфектно и трябва да е в добро състояние. Документите са дадени в прокуратурата мината година, уточнява Георги.

"Икономическа полиция се е задействала. Шест месеца чакаме резултата от медицинския одит, след което излизат със заключението, че те не могат да кажат какво е станало, тъй като не са били създадени за тази цел. Всичко е прехвърлено към РИОКОЗ и сега не знам колко време ще чакаме за резултат. Имаме две прекрасни деца и благодарение на тях, в момента животът ни върви сравнително добре, но който казва, че времето лекува, не е прав. Всяка сутрин се сещам за детето. Голяма трагедия е за нас това", споделя бащата на Габи, която може би все още е жива.