През последните 20-25 години обектът безжалостно бе подложен на иманярските набези

Археолози от Франция и Канада помагат на колегите си от Добрич при археологическите проучвания на най-големия римо-византийски град във вътрешността на Добруджа Залдапа, съобщи Йото Валериев, уредник в отдел "Археология" на Регионалния исторически музей в Добрич, цитиран от Topnovini.bg.

У нас са двама докторанти на Паскал Шевалие от университета Клермон Феран във Франция, доц. Доминик Моро от университета в Лил, както и проф. Никола Бодро от Канада. Техните научни интереси са в областта на късната античност като период. Чуждестранните учени помагат на колегите си от Регионалния исторически музей в Добрич, които за втора година извършват археологически проучвания на крепостта.

Залдапа за първи път е проучвана преди век от братята Шкорпил, но оттогава български археолози не са го изследвали. Между двете световни войни там са работили и румънски археолози, но цялата информация е отнесена в Румъния. Обектът е познат на археологическата общност, благодарение на изследванията на доц. Сергей Торбатов. През последните 20-25 години безжалостно бе подложен на иманярските набези. Със старта на проучванията през миналата година те са прекратени, посочи още Йото Валериев.

Разкопките на крепостта тази година започнаха в началото на юли. Осигурено е финансирането в размер на 10 000 лева от бюджета на Община Крушари и 8 000 лева – от Министерството на културата. По проект за трудова заетост на общината има и седем работници, които помагат на учените.

Археолозите продължават проучването на ранно-християнската епископска базилика, която бе открита миналото лято. Тя е уникална с размерите си и намереният фрагмент от червена мраморна колона. Там бяха намерени над 400 монети, кръстове, култови предмети, много мраморни елементи. Южно от базиликата се намира много интересен комплекс, в който археолозите се надяват да попаднат на епископската резиденция

Чуждестранните специалисти събират данни за Залдапа, както и за други крепости в региона, които да послужат при кандидатстването им с проекти за финансиране за тяхно участие в разкопките на крепостта в бъдеще. За целта те ще трябва да получат одобрение от Националния археологически институт в София и Министерството на културата.