Ще сближават позиции по устния доклад на ЕК за България и правомощията на европрокуратурата

Българският еврокомисар и вицепрезидент на Европейската комисия Кристалина Георгиева ще проведе среща с министъра на правосъдието Христо Иванов, който е на посещение в Брюксел.

Иванов ще запознае Георгиева с правителственото решение от миналата сряда, с което България се присъединява към държавите-членки на ЕС, които не одобряват предложения преди две години Регламент за създаване на европейска прокуратура като служба за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС.

България е за вариант, при който разследванията срещу трансгранични престъпления с еврофондовете се водят само от една страна-членка, където се прилага съответната мярка за разследване. "По отношение на съдебния контрол върху други актове или решения на службата, България предпочита варианта, с който се запазва и компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася с преюдициални решения по тълкуване на разпоредбите на регламента. Този вариант изглежда по-работещ и съобразен с необходимостта от ефективност и бързина на разследванията", гласи част от позицията на България. Вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева обаче е сред привържениците на увеличаване правомощията на европейската прокуратура. Дебатът по темата се води от години и 28-те държави-членки нямат единна позиция.

Кристалина Георгиева и Христо Иванов се очаква да обсъдят и предстоящия устен доклад на ЕК за напредъка на България и Румъния в правосъдието и вътрешния ред. В петък в Брюксел Христо Иванов обсъди въпроса и с генералния секретар на ЕК Катрин Дей. Правосъдният министър е на мнение, че Мониторинговият механизъм за България трябва да продължи. Преди дни Иванов бе обвинен от депутата Светлин Танчев, че е лобирал за отлагане членството в Шенген на България до приемането на законодателните промени в областта на правосъдието. Премиерът и правосъдният министър отрекоха това да е истина, а намесеният в дискусията немски депутат Ахим Бархман също отхвърли твърденията Иванов да е обвързвал съдебната реформа с членството на страната ни в Шенген.

Устният доклад за България се очаква да бъде силно критичен, особено спрямо този за Румъния, основно заради липсата на ефективни мерки в борбата с корупцията по високите етажи на властта, подчертава БГНЕС. Другата критика ще е забавянето на съдебната реформа от страна на изпълнителната и законодателните власти. Една от причините за това е забавянето от страна на мнозинството и на правосъдния министър на представянето на предложенията за промяна на Конституцията и на съдебния закон. Двете предложения станаха факт едва в края на месец май, а само преди десет дни министър Христо Иванов обяви, че отлага внасянето на ЗСВ в парламента за есента. Междувременно Временната парламентарна комисия за промени в Конституцията отхвърли предложените текстове. За момента управляващото мнозинство не може да събере необходимите 160 народни представители за промяна на основния закон. Против идеите на ГЕРБ, РБ и ПФ засега са депутатите от "БСП лява България", ДПС, АБВ и Атака. Лидерът на ДПС Лютви Местан предложи като изход от "патовата" ситуация, изтегляне на проекта за промяна на Конституцията, постигането на съгласие между "системните" партии в НС, преформулиране на идеите и повторно внасяне на текстовете, но след местните избори в края на месец октомври.

Срещата на представителите на ЕК и на държавите-членки по напредъка на България и Румъния се очаква да се проведе в следващите дни. Със сигурност отново ще бъдат отправени призиви за подобряване на работата на Висшия съдебен съвет, за увеличаване и постановяването на ефективни присъди за корупция от страна на политици и висши чиновници, както осигуряването на политическа подкрепа за реализиране на съдебна реформа чрез промяна на ЗСВ, НК, НПК, ГПК, ДОПК и други. Като положителен знак се очаква да бъдат отчетени избирането на нов главен съдебен инспектор, станало с повече от двегодишно закъснение, изборът на нови председатели на ВКС и СГС, както и предприетите мерки по подобряване на сигурността при случайното разпределение на делата. Устният доклад няма особена политическа тежест, но дава насоки за това какви ще са основните изводи в редовния. Следващият писмен доклад на Брюксел за България се очаква до края на годината или най-късно през януари месец 2016 г.