Промените в Конституцията за Темида бяха отхвърлени от временната комисия за тях

Съдебната реформа предизвиква скандали от самото начало, а още не е стигнала до гласуване в парламента, пише "24 часа". Реформаторите дори заплашиха, че ако тя не се състои, ще оттеглят подкрепата си за правителството. Отношенията между главния прокурор Сотир Цацаров и правосъдния министър Христо Иванов се изостриха още повече.

Промените в конституцията за Темида, внесени от 136 депутати от управляващото мнозинство, обаче не бяха подкрепени от временната парламентарна комисия за тях. Лидерът на ДПС Лютви Местан призова въпросът да се отложи за след местните избори в края на октомври. АБВ предложи създаването на съвет по съдебна реформа към парламента, който да изготви общата визия, и внесе свои промени в съдебния закон.

От приемането през 1991 г. досега конституцията е променяна 4 пъти - три от тях са в частта за съдебната власт. Сега се предлага четвърта поправка на 17-те разпоредби от основния закон, регламентиращи съдебната власт.

Последните промени предвиждат “правителството” на Темида - Висшият съдебен съвет, да се раздели на две колегии - съдийска и прокурорска Първата ще кадрува в съда, а втората - в прокуратурата и следствието.

Запазва се броят на висшите магистрати във ВСС - 25. В него влизат шефовете на двата върховни съда и главният прокурор по право, шестима съдии, четирима прокурори и един следовател, избрани съответно от гилдиите, и 11 юристи, избрани от парламента.

Поправките предвиждат в съдийската колегия съдиите да са повече от висшите магистрати, избрани от Народното събрание, а в прокурорската - прокурорите и следователите да са по-малко от парламентарната квота.

Това естествено предизвика острата реакция на държавното обвинение - че укрепването на независимостта на съда е за сметка на независимостта на прокуратурата. Подобно впечатление внушават и още две поправки. Едната предвижда главният прокурор да внася доклади в парламента не само за дейността на държавното обвинение, подобно на шефовете на двата върховни съда, но и за осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността.

Вторият текст пък въвежда изисквания към главния съдебен ревизор - да има поне 15 г. юридически стаж, от които минимум 10 като съдия. Съдебните ревизори проверяват работата на всички магистрати - съдии, прокурори и следователи, не само на съдиите. Освен това никой друг закон не прави такава разлика между съдии и прокурори.

Друга конституционна поправка намалява мандата на висшите магистрати от ВСС от 5 на 4 г. Сегашният действа от 3 октомври 2012 г. Парламентарната квота бе избрана от по-предишното Народно събрание, доминирано от ГЕРБ.

Ако поправката бъде гласувана, възможностите са две - съветът да действа не до октомври 2017 г., а до октомври догодина, или да бъде разпуснат предсрочно и да се избере нов, което изглежда по-вероятно.

От 1991 г. досега само два състава на ВСС са изкарвали пълен 5-годишен мандат. Останалите бяха разпускани предсрочно с промени в съдебния закон. Това обяснява донякъде и трите становища на сегашния съвет по внесените поправки - едни са “против”, други са “за”, трети подкрепят само част от промените.

С промени не в конституцията, а в съдебния закон, се предвижда ВСС да кадрува с явно, а не както сега - с тайно гласуване Предложението също не се приема еднозначно.

Никой не се е произнесъл против идеята ВСС, а не правосъдният министър да управлява всички съдебни сгради.

Не е ясно защо се дава възможност на всички съдилища да сезират 12-те конституционни съдии, когато установят противоречие между закон и конституцията. Сега това могат да правят само двата върховни съда.

Не е ясно и как въпросните промени в конституцията и съдебния закон ще направят правораздаването по-бързо, по-качествено и по-справедливо, каквато е целта на всяка реформа, променяйки само “шапката” на Темида, но не и изискванията към редовите магистрати.

Конституционен текст се променя на три гласувания с минимум 180 гласа “за”.