Литературен експеримент събира преживявания по пътя

Арт и Стил

19-07-2015, 08:35

Снимка:

ozone.bg

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Георги Господинов, Явор Гърдев и още 20 автори са се включили в сборника "Куфарът на брат ми"

22 истории за пътя, разказани от автори, чиито вещи и съдби по един или друг начин са се събирали в малък ръчен багаж и през много изминати километри, пише standartnews.com. Това е отправната точка на един необичаен експеримент - сборникът "Куфарът на брат ми" (издателство ICU). Към него са се присъединили Георги Господинов, Явор Гърдев, Нева Мичева, Капка Касабова, Герасим Дишлиев, Пиер Мейлак, Рана Дасгупта, Владислав Христов, Иво Иванов и други автори. Всеки от тях е допринесъл за ефектната компилация, a резултатът е впечатляващ: темата за пътя най-сетне е облагородена с вкуса на литературата вместо обичайните битово кахърни дискусии дали да се емигрира и ако да, къде точно и всъщност защо. В сборника Георги Господинов разказва за престоя си в швейцарски манастир, докато пише "Физиката на тъгата". Владислав Христов е описал весела история от гастарбайстърските си преживявания в Германия. А индиецът Рана Дасгупта, който живя години в България, за да напише страхотния роман "Соло", е разказал историята на баща си, емигрирал през 60-те в Лондон.

"Мислех си за книга от този тип, откакто осъзнах, че голяма част от приятелите ми ги виждам само през август, а децата им все по-често говорят два-три езика едновременно. Споделих идеята на Нева Мичева и в един момент тя най-изненадващо ми прати част от текста, който в момента е в сборника. Толкова ми хареса, че нямах право да дам заден", споделя преводачката Невена Дишлиева-Кръстева, която е също редактор на книга и собственик на издателството "ICU".

"Започнах да каня автори първо от най-близките - брат ми (мимът Герасим Дишлиев, който от години живее във Франция и изнася представления по целия свят, бел.ред.) Както става с хубавите неща, идеята сама започна да привлича правилните хора. Не беше трудно да ги убедя. Написах едно писмо, в което им разказах как си представям книгата. Текстовете започнаха да идват един по един, кой от кой по-прекрасен и вълнуващ за мен по различен начин. Трудно беше със спазването на сроковете, защото всички са със забързани графици. Отне горе-долу година от първия до последния разказ", казва още Дишлиева.

"Докато превеждах текста на Пиер Мейлат, научих страхотно интересно нещо за Малта. В текста си той описва как на летището, вече на път, гледал флаговете, развени над къщите. Не ми стана ясно какви са тези флагове, попитах го. Оказа се, че в Малта има традиция хората да си слагат по покривите различни флагове - национални, на футболни отбори, на други неща, които харесват. И един вид се съревновават кой по-голям флаг ще качи. Показа ми снимка. Хареса ми усещането, което оставя текста му - как се разделяш с дома си, когато усетиш тъга по гледка, която ти е важна... А отзивите за книгата са повече от прекрасни. В "Гудрийдс" не съм виждала за никоя книга, по която съм работила, толкова много сърдечни отзиви. Хората не просто отбелязват рейтинг, а споделят лично впечатление, дописват. Всъщност това за мен е най-важното - че книгата се дописва непрекъснато от личните истории на всеки читател", добавя още тя.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"