Какво убива мозъка ни?

Общество

23-07-2015, 07:00

Снимка:

pixabay.com

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още търсим ключа към предотвратяването на МС и алцхаймер, признава неврологът проф. Лъчезар Трайков

Мозъкът е свързан с имунната ни система, оповестиха учени от университета във Вирджиния преди дни. Те са открили лимфни съдове в мозъка на мишка. Според тях това откритие може да даде нов тласък в борбата с редица страшни заболявания като множествена склероза (МС) и алцхаймер. Така ли е наистина? И какво означава фактът, че мозъкът има своя лимфна система? Попитахме проф. Лъчезар Трайков от "Александровска болница"-София. Той е не само един от най-добрите невролози в България, но и лекар с международно признание, пише standartnews.com.

"Доскоро наистина се смяташе, че главният мозък няма истинска лимфна система, едва в последните години това схващане се промени благодарение на работата на няколко научни екипа", казва проф. Лъчезар Трайков. Според него обаче не е толкова просто да се открие каква ще бъде точно връзката между наличието на лимфна система в мозъка и предотвратяването на заболявания като МС и алцхаймер.

По принцип лимфната система в организма има предпазваща и очистваща функция. Предпазваща към организми от околната среда, които биха причинили увреди в тъканите, както е случаят с мозъка. Тази увреда може да е директна или чрез антитела, образувани в резултат на нахлуването на патологичните организми в кръвта. В този смисъл откритието би могло да помогне на лечението на автоимунните заболявания като МС или на някои бавно протичащи инфекции като "Кройцвелд-Якобс".

Да вземем примера с МС. Една от теориите за произхода й е, че в основата на автоимунния процес е някаква вирусна причина. Имунната система в периферията се настройва към вирусите, синтезира антитела, за да ги унищожи. След като приключи борбата с вредителите обаче, антителата намират някаква тъкан, която прилича на вируса и започват да я унищожават, въпреки че е на собствения им организъм, обяснява механизма проф. Трайков.

Не е сигурно, че теорията за произхода на МС е напълно изчерпателна. Една от причините е, че броят на болните от МС е много по-малък от тези, при които се открива въпросният вирус, казва професорът. Това означава, че може би хематоенцефалната бариера (границата между кръвта и ликвора) на някои хора е по-пропусклива или увредена. Ликвор е мозъчната течност, която циркулира в празните пространства в мозъка, т. нар. "мозъчни стомахчета". Така или иначе, основната идея досега за развиването на МС е, че кръвта се сенсибилизира с опасните антитела, преди да минат мозъчната бариера. Според учените съвсем схематично стъпките на болестта биха могли да се представят така - има антигени (може би вируси), оттам антитела, започва увреждане на обвивката на нервите (миелина) в мозъка, тя се разпада,  голва се нервът и накрая умира. 

Тази смърт се вижда на изследванията като атрофия на тъканта. Всички други процеси, свързани с възпалението, с отока на миелина и разграждането му се проявяват с т.нар. плаки в мозъка, които се виждат като бели петънца. Те трябва да са първи, а атрофията - последна. Изведнъж обаче се оказа, че има пациенти, при които атрофията е в много ранен период на фона на много малки лезии в бялото вещество, казва проф. Трайков. Това означава, че може би има някакъв втори процес, който директно води до загуба на нервните клетки и наличието му е много лош белег за развитието на заболяването по-нататък. Затова се появиха и молекули, които действат на всички нива на процеса - на периферно ниво на кръвта (десинбилизират я), на нивото на процесите в мозъка и на хематоенцефалната бариера, като я укрепват, за да спрат преминаването на антителата, обяснява специалистът.

Друга хипотеза би могла да свързва ранната атрофия с нарушено очистване на мозъка от някои биологични отпадъци или вредни остатъци от автоимунния процес. "Мислехме, че няма такава ясна и добре организирана система в мозъка", казва той. За добро или лошо мозъкът има повече тайни, отколкото който и да е друг орган в човешкото тяло. И до ден-днешен стават открития за мозъка, защото разнородните му структури и тяхната функционалност не са изяснени, казва проф. Трайков. На практика мозъкът е най-ранимата тъкан в организма ни и по тази причина се предполага, че най-малките отклонения в механизмите, които я предпазват, води до нарушения. Очаква се лимфните съдове да са точно част от предпазната система. И в този смисъл новото откритие би могло да бъде от полза.

При болестта алцхаймер не става дума за автоимунен механизъм и нарушения в бариерните предпазни функции на мозъка. Механизмът на болестта също е малко изяснен и освен това се предполага, че е съвсем различен. Тя е представител на голяма група заболявания в мозъка, известни като дегенеративни. Тук са болестта на Паркинсон, челната деменция и редица други прогресиращи заболявания. Общото при тях е, че по неизвестна причина в мозъка се появяват "лоши" белтъци, които водят до смъртта на нервните клетки. Те имат различни места, на които обикновено се развиват. В зависимост от избора им се отключва и различна болест, обяснява проф. Трайков. Въпреки че точният механизъм на алцхаймер още не е ясен, много митове за тази диагноза са развенчани. Вече е доказано, че това не е заболяване, което всеки ще развие с възрастта - има 100-годишни мозъци, които са здрави, казва той. Също така не е гаранция, че, ако в мозъка се появи лош белтък, непременно ще се стигне до алцхаймер. Тези белтъци започват да се отлагат, когато човек е на около 50 г. и процесът продължава още 20 г., докато се забележи осезателно. Междувременно мозъкът компенсира увредите. Но невинаги хората, които са започнали да синтезират лоши белтъци, се разболяват, около 25% остават здрави, казва проф. Трайков. Според него това означава, че организмът на някои хора успява по-успешно да се очисти от "лошите" белтъци или пък да се предпази от тях. Може би това са имунната система, начинът на живот, на хранене.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"