Още търсим ключа към предотвратяването на МС и алцхаймер, признава неврологът проф. Лъчезар Трайков

Мозъкът е свързан с имунната ни система, оповестиха учени от университета във Вирджиния преди дни. Те са открили лимфни съдове в мозъка на мишка. Според тях това откритие може да даде нов тласък в борбата с редица страшни заболявания като множествена склероза (МС) и алцхаймер. Така ли е наистина? И какво означава фактът, че мозъкът има своя лимфна система? Попитахме проф. Лъчезар Трайков от "Александровска болница"-София. Той е не само един от най-добрите невролози в България, но и лекар с международно признание, пише standartnews.com.

"Доскоро наистина се смяташе, че главният мозък няма истинска лимфна система, едва в последните години това схващане се промени благодарение на работата на няколко научни екипа", казва проф. Лъчезар Трайков. Според него обаче не е толкова просто да се открие каква ще бъде точно връзката между наличието на лимфна система в мозъка и предотвратяването на заболявания като МС и алцхаймер.

По принцип лимфната система в организма има предпазваща и очистваща функция. Предпазваща към организми от околната среда, които биха причинили увреди в тъканите, както е случаят с мозъка. Тази увреда може да е директна или чрез антитела, образувани в резултат на нахлуването на патологичните организми в кръвта. В този смисъл откритието би могло да помогне на лечението на автоимунните заболявания като МС или на някои бавно протичащи инфекции като "Кройцвелд-Якобс".

Да вземем примера с МС. Една от теориите за произхода й е, че в основата на автоимунния процес е някаква вирусна причина. Имунната система в периферията се настройва към вирусите, синтезира антитела, за да ги унищожи. След като приключи борбата с вредителите обаче, антителата намират някаква тъкан, която прилича на вируса и започват да я унищожават, въпреки че е на собствения им организъм, обяснява механизма проф. Трайков.

Не е сигурно, че теорията за произхода на МС е напълно изчерпателна. Една от причините е, че броят на болните от МС е много по-малък от тези, при които се открива въпросният вирус, казва професорът. Това означава, че може би хематоенцефалната бариера (границата между кръвта и ликвора) на някои хора е по-пропусклива или увредена. Ликвор е мозъчната течност, която циркулира в празните пространства в мозъка, т. нар. "мозъчни стомахчета". Така или иначе, основната идея досега за развиването на МС е, че кръвта се сенсибилизира с опасните антитела, преди да минат мозъчната бариера. Според учените съвсем схематично стъпките на болестта биха могли да се представят така - има антигени (може би вируси), оттам антитела, започва увреждане на обвивката на нервите (миелина) в мозъка, тя се разпада,  голва се нервът и накрая умира. 

Тази смърт се вижда на изследванията като атрофия на тъканта. Всички други процеси, свързани с възпалението, с отока на миелина и разграждането му се проявяват с т.нар. плаки в мозъка, които се виждат като бели петънца. Те трябва да са първи, а атрофията - последна. Изведнъж обаче се оказа, че има пациенти, при които атрофията е в много ранен период на фона на много малки лезии в бялото вещество, казва проф. Трайков. Това означава, че може би има някакъв втори процес, който директно води до загуба на нервните клетки и наличието му е много лош белег за развитието на заболяването по-нататък. Затова се появиха и молекули, които действат на всички нива на процеса - на периферно ниво на кръвта (десинбилизират я), на нивото на процесите в мозъка и на хематоенцефалната бариера, като я укрепват, за да спрат преминаването на антителата, обяснява специалистът.

Друга хипотеза би могла да свързва ранната атрофия с нарушено очистване на мозъка от някои биологични отпадъци или вредни остатъци от автоимунния процес. "Мислехме, че няма такава ясна и добре организирана система в мозъка", казва той. За добро или лошо мозъкът има повече тайни, отколкото който и да е друг орган в човешкото тяло. И до ден-днешен стават открития за мозъка, защото разнородните му структури и тяхната функционалност не са изяснени, казва проф. Трайков. На практика мозъкът е най-ранимата тъкан в организма ни и по тази причина се предполага, че най-малките отклонения в механизмите, които я предпазват, води до нарушения. Очаква се лимфните съдове да са точно част от предпазната система. И в този смисъл новото откритие би могло да бъде от полза.

При болестта алцхаймер не става дума за автоимунен механизъм и нарушения в бариерните предпазни функции на мозъка. Механизмът на болестта също е малко изяснен и освен това се предполага, че е съвсем различен. Тя е представител на голяма група заболявания в мозъка, известни като дегенеративни. Тук са болестта на Паркинсон, челната деменция и редица други прогресиращи заболявания. Общото при тях е, че по неизвестна причина в мозъка се появяват "лоши" белтъци, които водят до смъртта на нервните клетки. Те имат различни места, на които обикновено се развиват. В зависимост от избора им се отключва и различна болест, обяснява проф. Трайков. Въпреки че точният механизъм на алцхаймер още не е ясен, много митове за тази диагноза са развенчани. Вече е доказано, че това не е заболяване, което всеки ще развие с възрастта - има 100-годишни мозъци, които са здрави, казва той. Също така не е гаранция, че, ако в мозъка се появи лош белтък, непременно ще се стигне до алцхаймер. Тези белтъци започват да се отлагат, когато човек е на около 50 г. и процесът продължава още 20 г., докато се забележи осезателно. Междувременно мозъкът компенсира увредите. Но невинаги хората, които са започнали да синтезират лоши белтъци, се разболяват, около 25% остават здрави, казва проф. Трайков. Според него това означава, че организмът на някои хора успява по-успешно да се очисти от "лошите" белтъци или пък да се предпази от тях. Може би това са имунната система, начинът на живот, на хранене.