Трагедията се разигра на централния плаж в петък вечерта

"Сбогуването с Гришата ще бъде утре, 27.07.2015 в църквата на Централни Софийски гробища от 14:00 часа. Светла му памет", написа лаконично режисьорът Ники Илиев във Фейсбук, цитиран от БЛИЦ.  Също в социалната мрежа, но далеч по-емоционално, колежката на Ники - Зорница-София, разказа за оператора Григор Кумитски. За живота и таланта му.

Ето какво написа Зорница-София:

Гришата Кумитски. Спасител. Липсваш, братле!

С Гришата заснехме 3 сериала, общо 5 филма под един час. Срещнахме се случайно в първия, във втория дойде за да ме спаси, никой не искаше да поеме бруталния снимачен график и да го изпълни елегантно и със размах, в третия отидох за да се забавляваме заедно. Искаш ли, Зо, тук да направим това кадре, със слайдер както си го поискала, ама нямаме слайдер в продукцията, да ама аз имам в гаража, ще отскоча в обедната почивка да го взема, пука ми, че няма възможност да ми се плати, нали искаме да стане добре, ама, Гриша, това е обедна почивка за обяд, абе зарежи обяда, давай да си го направим така, че да ни харесва на нас… И така сериал след сериал.

Гришата така и снимаше, като спасител, потушаваше пожари, и в екипи, и в материала и в самите проекти, боец с когото не те е страх да влезеш в битка, с когото работата заприличваше на купон.

Нежната версия на Гришата е Мегито, съратник мечта, другата половина на тази уникална кино фамилия. Дъщеря ми дълго смяташе, че аз не правя кино, а само излизам с раница и се връщам с раница и казвам, че съм била на снимки. Ето, бащата на Матю е друго нещо, той прави кино, защото си има истинска кино машина в къщи, която бръмчи и пуска рисувани филмчета на лента.

Най-странният ми рожден ден, беше на снимките на сериал, в един нощен овъртайм в тъмният Западен парк, с екип който искаше да си ходи поради приключване на 12 часовия работен ден, без светлина, поради проблем с агрегата, с Гришата купихме от близката бензиностанция уиски и пуканки, направихме весел овъртайм, в който заснехме всичко по програма и накрая останахме сами в тъмното сред пуканките, за да си поговорим, но бяхме толкова уморени, че просто помълчахме щастливи.
Толкова пъти съм спасявана от този човек, че изобщо не се учудвам, че загина спасявайки човек от удавяне. Благодаря ти за всички уроци, приятелю! Щастлива съм, че те познавах. Героите не живеят само в учебници по история. Герои има и днес. И това е новина.