Галъп: Налице е траен културен разрив между българи и роми

Общество

29-07-2015, 16:51

Снимка:

©Pixabay

Автор:

България Утре

Всичко от Автора

Политиците са виновни, смятат половината от участниците в социологическо проучване

Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към тях не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно. Това сочат данните от национално представително проучване на "Галъп интернешънъл болкан", резултатите от което са изпратени до медиите.

 

Въпросите са зададени между 26 юни и 2 юли на 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна по повод събитията в Гърмен и Орландовци. Социолозите коментират, че напрежението в двете места определено се е отразило върху резултатите, но смятат, че и в по-спокойна обстановка изводите щяха да бъдат подобни.

 

70% от анкетираните са заявили, че не биха гласували за компетентен и честен кандидат от подкрепяна от тях партия, ако е ром, едва 18% биха го подкрепили.

Същото е разделението - 70% против, а 20% "за" и при останалите въпроси от същия порядък: "да имате ръководител ром", "началникът на полицейското управление да е ром", "офицер от армията да е ром", "вицепрезидентът на България да е ром". При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент, припомнят социолозите.

 

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром, само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование, коментират авторите на изследването. То показва, че висшистите не са по-толерантни от среднистите. По-малко е отрицанието сред групите с основно и по-ниско образование, но обяснението на социолозите е, че именно в тази образователна група попадат немалко роми.

 

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места, защото там ромските общности живеят в гета, а това буди неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи, коментират социолозите.

 

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите, е друг извод от изследването. Сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите.

В същото време 77% казват, че не са пострадали лично от ром, а близо половината имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения.

 

Отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с роми, каквито са висшистите например, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната и за траен културен разрив, коментира "Галъп".

 

Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук според авторите на проучването вероятно се проявява двойно недоверие – към ромските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27% не са съгласни с това.

 

Три четвърти са съгласни с твърдението "Циганите са оставени да си мислят, че имат само права", 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души.

 

Общо е и убеждението в неефективността на различните програми за интеграция - 57% споделят мнението, че "почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат", 30% не знаят, а само 13% не са съгласни.

Една четвърт са съгласни с крайното твърдение, че "най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България".

 

Създава се усещането, че извън самите ромски общности навсякъде преобладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено изключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения, пердупреждава "Галъп".

 

Редовното изследване на "Галъп интернешънъл болкан" е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю и е независимо от финасиране. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен