Това е резултат от модата да се кичат лъскави кабинети с картини от този период

Милионери от бившите съветски републики изкупуват наши картини от соцреализма, който обхваща периода от края на 40-те до края на 50-те години на миналия век. Творбите се взимат на безценица у нас, а след това се продават за по няколко десетки хиляди долара на чужденците. Руснаци и най-вече украинци проявявали интерес към тях заради нашумяла в последните години мода да се кичат лъскавите кабинети с картини от този период. Българските художници, сред които са имена като Дечко Узунов, Стоян Венев, Васка Емануилова, Ненко Балкански и други били едни от най-добрите според тях. Картините им обаче трудно се взимали евтино и заради това посредници изкупували и творби на по-непознати автори от този период.
Това показва проверка на „Монитор” в специализираните арт сайтове за обяви у нас. Там изобилства от съобщения с анонимни податели, които изкупуват творби от тези години, като предлагат между 50 и 100 лева за платно. Според собственици на частни галерии у нас това са антиквари, които целят просто бърза печалба. Те са хванали тази ниша съвсем скоро и заради слабото оценяване на тези картини у нас са решили да правят бързи пари от препродажбата им.
„Проблемът е, че много от тези картини не отговарят на изискванията, за да бъдат обявени като движими културни ценности. За да бъдат класифицирани по този начин, произведенията трябва да датират от най-малко 50 години и да са на стойност стотици хиляди левове”, обясни един от големите български колекционери на картини пред „Монитор”.
Именитите ни артисти са творили за кратко в този стил. Заради това и творбите им били толкова ценни. Много от тях се съхраняват в галериите и дори периодично се правят изложби. Има и такива, които обаче са изчезнали безследно. Предполага се, че именно те красят нечии милионерски кабинети в бившите съветски републики.
В края на 40-те години Вълко Червенков и приближените му налагали брутално новия „художествен метод”. Той изисквал творците да спазват точни разпореждания по отношение на тематиката и художествената форма. Жанрове като натюрморт, интериор и пейзаж били обявени за буржоазни и капиталистически. На дневен ред били строителството на новия социалистически живот и „новият човек”. Така започнали да се появяват картини на строителство на панелни блокове, работници във фабрики, бригадири, хора, които обработват нивите с руски трактори, както и много платна на политически вождове като Георги Димитров, Ленин, Сталин. Всички тези картини сега имат освен историческа, така и сантиментална и финансова стойност за много колекционери, завладени от този период.