Налице са опити за административен натиск върху неправителствения сектор, сочи проучване

Гражданското общество показа, че е живо в България и може да бъде политически фактор. Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на пресконференция в БТА, като поясни, че това е станало през 2013 година.

На пресконференцията бяха представени резултатите от Индекса за устойчивост на Неправителствените организации (НПО) в България за 2014 година.

Бъчварова обаче отбеляза, че успоредно с активирането на гражданското общество, сме станали свидетели на опитите да се спекулира с тази роля. Загубихме представа коя организация каква е, от кого се финансира и т.н., изтъкна вицепремиерът. Това показва, че е нужно преосмисляне на отношението ни към гражданското общество и намиране на формула, която да направи неговото присъствие по-полезно за обществото, не само за управлението.

"Ние трябва да предприемем усилия, които да ни позволят да възстановим диалога и да го доведем до стил на конструктивност и полезност", категорична е Бъчварова. Още по-важно обаче е с кого водиш диалога. Затова силовият министър наблегна на това, че трябва да се знаят отделните фигури, които стоят зад гражданските организации.

Бъчварова определи като положителен пример, че вече е готов законът, който ще даде оценка на въздействието на нормативните и законодателните актове на парламента.

Вторият добър пример е конструирането на Съвета за електронно управление.

Развитието на гражданския сектор в България е в застой. Това е основният извод от Индекса за устойчивост на НПО в България за 2014 години. Директорът на Българския център за нестопанско право (БЦНП) Любен Панов представи основните резултати.

Методът е единственият измерител на състоянието на гражданското общество в България. Индексът проследява развитието на гражданските организации в 29 държави от Централна, Източна Европа и Азия.

Представители на НПО дават независими оценки, които се обобщават в доклад. След това той минава през Редакционен съвет във Вашингтон, а окончателното решение се взема от Американската агенция за международно развитие (USAID). Оценките са от 1 (най-високата) до 7 (най-ниската).

През 2014 г. се наблюдава влошаване по показателите правната среда, застъпничеството, обществения престиж. Подобряване има по организационния капацитет, инфраструктурата, финансовата устойчивост.

Общият индекс за 2014 г. за България е 3,3. Оценки между 3 и 5 сочат, че състоянието е нестабилно, уточни Панов. България е на 8 място след Естония, Полша, Чехия, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия. Най-добрият показател за страната ни е правна среда (оценка 2,4), но се отчита влошаване спрямо предходните години. Основната причина е лошото прилагане на законодателството и забавеното изпълнение на Стратегията за подкрепа на развитието на НПО.

Индексът констатира и опити за административен натиск върху неправителствения сектор. За пример Панов даде Фонда за лечение на деца в чужбина. След като представители на НПО критикуват директора на фонда, той предлага промяна в правилата за работа на фонда. Промените имат за цел НПО да участват само със съвещателен глас при вземане на решението.

Най-лошата оценка България е получила в сферата на финансовата устойчивост - 4,3.

По време на пресконференцията Бъчварова заяви, че няма причини Съветът за развитие (включващ министрите, както и ръководствата и парламентарните групи на партиите от коалицията) да не бъде свикан, за да се обсъдят проблемите, назрели в управлението. Вицепремиерът обаче не даде повече конкретика като дати, тъй като не пожела да нарушава темата на събитието.