Филип Димитров и Екатерина Михайлова може да не покрият законовите изисквания

Дни след като стана ясно, че бившите лидери на СДС Филип Димитров и Екатерина Михайлова са сред фаворитите за четирима нови конституционни съдии, номинациите им обаче са под въпрос. Това съобщиха за БГНЕС източници от управляващото мнозинство.

Името на бившия премиер Филип Димитров се спряга за бъдещ конституционен съдия от квотата на президента, а това на Екатерина Михайлова от квотата на парламента. През есента четирима от членовете на Конституционния съд трябва да бъдат сменени заради изтичане на мандатите им. Това са Димитър Токушев и Пламен Киров от президентската квота, Благовест Пунев от съдебната квота и Красен Стойчев от парламентарната.

Пречка пред назначаването на Филип Димитров за конституционен съдия може да се окаже липсата на 15-годишен юридически стаж. Според чл. 147, ал. 3 от Конституцията за съдия "се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж". В края на комунистическия режим Филип Димитров е работил като адвокат, показва биографичната му справка, но по-късно прекратява своята дейност, защото се занимава активно с политика. Справка в регистъра на Софийската адвокатска колегия показва, че от 15 февруари 2002 г. Филип Димитров е вписан като практикуващ адвокат, което обаче не е достатъчно за покриване на нужния минимален юридически стаж. Само евентуалното сумиране на юридическия стаж отпреди 1989-та година и след 2002 г. би позволило Димитров да бъде назначен от президента Росен Плевнелиев за конституционен съдия.

Въпреки, че се очаква да бъде издигната от Реформаторския блок и подкрепена от ГЕРБ, пред кандидатурата на бившата "дясна ръка" на Иван Костов - Екатерина Михайлова има също сериозна пречка. През 2000-та година, докато управлява кабинета на СДС, братът на Михайлова – Борислав Михайлов участва в общо 11 директорски борда, сред които и на най-големия държавен застраховател по това време - ДЗИ. Тогава от прокуратурата не потвърждават тиражираната в медиите информация, че Борислав Михайлов дори е следствен. По-късно той е принуден да обяви, че се оттегля от бордовете на държавните дружества, голямата част от които са приватизирани именно в мандата на Костов.

Макар Екатерина Михайлова да няма пряка връзка с участието на брат й в управителните тела на редица компании преди 15 години, казусът много наподобява на случая "Венета Марковска", който в края на 2012 г. доведе до безпрецедентна конституционна криза. Тогава Росен Плевнелиев отказа да присъства на клетвата на съдията от Върховния административен съд Венета Марковска, която бе избрана от парламента. Така Марковска не успя да стане конституционен съдия, а бе принудена да напусне и съдебната система. Причината – серия от прокурорски проверки срещу Георги Георгиев, с когото съдийката е живеела на съпружески начала, а самата тя се опитвала да влияе върху едно от разследванията. До дело така и не се стига.

В този контекст, евентуалното избиране на Михайлова за конституционен съдия от парламента би поставило президента Росен Плевнелиев в деликатната ситуация от 2012-та година, в която заради сигнали и съмнения срещу Марковска, държавният глава попречи за встъпването в длъжност на избран от парламента конституционен съдия.

Евентуалното отпадане на Филип Димитров или на Екатерина Михайлова, които до края на миналата седмица, са били почти сигурни фаворити за конституционни съдии, би отворило възможността към Конституционния съд да се насочи Константин Пенчев, чийто мандат като омбудсман изтича през октомври месец. Така Пенчев ще получи своеобразна компенсации за избирането на червения депутат Мая Манолова за "национален защитник на гражданите".

Засега сигурна остава президентската номинация за конституционен съдия на доц. Кристиан Таков, който е член на Правния съвет към държавния глава. Таков бе участник в студентските протести през 2013 г., основен защитник е на правосъдния министър Христо Иванов и яростен критик на главния прокурор и на ВСС, а от последните седмици и на парламентарното мнозинство.

Три са възможните кандидатури за конституционен съдия от съдийската квота. Това са на заместник-председателя на Върховния касационен съд Павлина Панова, на председателя на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и върховен съдия Борислав Белазелков и на Росица Ковачева, също съдия във ВКС и съпруга на бившия конституционен съдия, бивш председател на Върховния административен съд и настоящ председател на Съюза на юристите Владислав Славов, чийто син Петър Славов пък е депутат от Реформаторския блок.

Четиримата нови конституционни съдии се очаква да встъпят в длъжност малко след като КС се произнесе по питането на 144 народни представители за това дали обикновено Народно събрание може да разделя Висшия съдебен съвет на две колегии и може ли политическата квота да е равна на магистратката в прокурорско-следователската колегия.