"Плаващи кейове" ще преобразят в оранж ландшафта на Италия за 16 дни догодина

Материалът, от който световноизвестният български художник Кристо ще изработи своята най-нова инсталация в Северна Италия, вече се произвежда в текстилната фабрика "Сетекс" в град Гревен. "Ди Велт" припомня, че роденият в България Кристо многократно е използвал полиамидни тъкани от Мюнстерланд. Между другото именно с такъв материал преди 20 години той опакова Райхстага.

Прочутият художник Христо Явашев - Кристо наскоро разкри подробности по най-новия си проект: "Плаващи кейове" над красивото езеро до италианския град Изео. Както подобава на Кристо, замисълът е монументален - златисто-оранжеви плаващи платформи, съставени от 200 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които ще следват движението на вълните и ще предложат уникално изживяване.

Този път авангардният творец, един от малкото съвременни всепризнати български художници, ще използва 70 000 кв. м. плат, а общата дължина на кейовете ще е 3 км, ширината им ще е 16 метра.

Кристо се завръща в Италия 40 години след последния си проект - опакована римска стена в столицата през 1974 година, подчертава убкафе.

Езерото Лаго д'Изео, в провинция Бреша, е популярно с малкия остров Сан Паоло в средата - и кейовете на Кристо ще отвеждат точно там, както и със заобикалящите го планини, които предлагат невероятна гледка от птичи поглед. Инсталацията ще може да се види 16 дни през юни следващата година.

Кристо получи световно признание с опаковането на сградата на Райхстага в Берлин, която събра 5 милиона зрители през 1995 г. Десет години по-късно (2005 г.) той превзе Сентръл парк в Ню Йорк, разполагайки множество цветни портали, а по-късно започна работа върху най-голямата скулптура в света, съставена от петролни варели в Абу Даби, приличащи на ислямска мозайка.

Преди две години Кристо опакова въздух - огромен балон, издут в Газометъра на Оберхаузен. Инсталацията "Big Air Package", приличаща на балон или дирижабъл, е висока 90 метра, широка 50 метра, а обемът й е 177 000 куб. м. Това бе първата му инсталация след смъртта през 2009-та година на неговата съпруга и муза Жан-Клод, с която работи през цялата си кариера дотогава.