Открили канабис в лулите на поета

Шекспир може би е бил надрусан с канабис, докато е писал някои от великите си пиеси.

Такъв извод се налага от изследването на екип от Южна Африка, който анализира 4 лули на 400 години, изкопани от двора на прочутия английски поет и драматург в Стратфорд на Ейвън, пише в. “Индипендънт”,  цитиран от "24 часа". Учените изследвали лулите  със специална техника и открили наличие на канабис.

Екипът от университета на Уитуотърстранд анализирал 24 фрагмента от лули от XVII век, които им били дадени от тръст в Статфорд на Ейвън. Открити били следи от канабис по 8 от тях, като 4 идвали от двора на къщата на Шекспир. Освен това били открити следи от кокаин в 2 от лулите, но нито една от тях не била от двора на твореца.

Южноафриканският екип използвал най-модерната налична техника, за да установи какво е било пушено с откритите керамични лули в епохата на Шекспир. Използвана била техниката газ- хроматография и спектрометрия на масата. Газовата технология е много чувствителна и открива остатъци от вещества в лулата дори ако с нея е пушено преди 400 години.

Шекспир може да е бил запознат с вредните последствия от употребата на кокаина. Много е вероятно той да е предпочитал канабиса като “бурен”, стимулиращ съзнанието. Сонетите на Шекспир подсказват, че той е бил запознат с влиянието както на канабиса, така и на кокаина.

В “Сонет 76” поетът пише за “появата на прочут бурен”, което може да бъде интерпретирано като желание на Шекспир да използва “бурен”, или канабис, когато твори, коментира в. “Сънди телеграф”. В същия сонет става ясно, че поетът предпочита да не бъде асоцииран със “странни смеси”. Това от своя страна може да бъде интерпретирано донякъде като “странни лекарства” (евентуално кокаин).

“Сонет 76” е многопластов и би могъл да бъде интерпретиран по различни начини, коментира “Индипендънт”. От една страна, споменаването на думите бурен и вещества може да се отнася до опиати, а от друга - до стил на писане.

Химическите анализи на утайките и остатъците, открити в керамични лули от XVII век, потвърждават, че европейците по това време са пушели най-разнообразни листа. През XVII век хората пушели няколко вида тютюн. Сред тях били северноамериканската никотиана (от която извличаме никотина), както и кокаинът, добиван от листа кока от Перу.

Смята се, че известният английски мореплавател и пират сър Франсис Дрейк може да е

донесъл листата кока в Англия след пътуването си до Перу. Английският поет сър Уолтър Рали пък донесъл тютюна (никотиана) от Вирджиния в Северна Америка.

През XVI в. известният английски ботаник Джон Жерар публикува енциклопедия за растенията “Хербал”, която се превръща в едно от най-популярните четива в Европа тогава. На предната корица са изобразени няколко човека. Наскоро в сп. “Кънтри лайф” бе изказана тезата, че един от тях е самият Шекспир. Това предположение обаче е доста спорно, по-вероятно е на корицата да е сър Франсис Дрейк, коментира “Индипендънт”. В енциклопедията “Хербал” се описват различните видове “тютюн”, внесени в Европа от Дрейк и Рали.