Яйца и боклуци "разкрасиха" мемориалната пейка на Борис Христов

Крими

11-08-2015, 16:02

Снимка:

©plovdiv.topnovini.bg

Автор:

Пловдив Утре

Всичко от Автора

На трети август върху нея бе хвърлена торба с червена боя

Отново яйца и боклуци са хвърлени тази нощ върху пейката на възпоменателната алея на Борис Христов до Дома на културата в Пловдив. Подобни "акции” не са изключение, те са започнали от създаването на Алеята, изградена от художника Атанас Хранов по повод 100-годишнината от рождението на Борис Христов.


На 3 август Пейката беше залята с червена боя. Тогава от Дома на културата подават жалба до полицията. Охранителната камера на фасадата на Дома показва, че върху алеята и пейката отвисоко се стоварва торба, пълна с червена боя, която опръсква всичко.


Допуска се вероятността, извършителят да живее в близката жилищна сграда.


За Радио Пловдив художникът Атанас Хранов определи проявата като криминална, а не свързана с естетиката на Алеята. По думите му, паметният знак на Борис Христов отдавна е притежание на целия град. Директорът на Дома "Борис Христов" Ива Гешева коментира с една дума: "простащина“


До пейката в минипарка на метри от Дома на културата води павирана алея, в която с чугунени букви е вграден надписът "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов“ със стиха на писателя Александър Секулов: "… и в безкрая на времето неговият глас се моли за България“.


За мен беше трудно и отговорно да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, каза при откриването на мемориала художникът. "Исках от този знак няколко неща - да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град", сподели тогава Атанас Хранов.