Според КЗД това е нов вид дискриминация

Български служители са третирани неравно като малцинство в собствената си родина. За този нов вид дискриминация предупреди пред „Монитор” председателят на ресорната държавна комисия Ана Джумалиева. Напоследък са зачестили жалбите от българи, които работят у нас във филиали на международни фирми или в такива с пряк началник чужденец, уточни тя. Конкретни оплаквания имало не само срещу шефове от Гърция, каквито са наблюдавани и преди, но също и от западни държави като Италия и Канада. Така се оказва, че и в напреднали интернационални компании вместо да се следват добрите модели за професионално и социално отношение в офиса, се отнасят грубо и обидно към служителите. „В оплакванията се сочат агресивното поведение на тези началници срещу българите само защото са такива, като е налице тормоз и създаване на неподходяща за работа среда”, поясни шефката на Комисията за защита от дискриминация. По думите є направените обобщения от тези началници чужденци по отношение на българския етнос изобщо биха могли да се тълкуват като слово на омразата.
Преставяме ви Интервю с шефката на КЗД, доц. д-р Ана Джумалиева
- Г-жо Джумалиева, какво показва статистиката – увеличават ли се жалбите и сигналите за дискриминационно отношение през тази година в сравнение с миналата?

Визитка
Председател на КЗД от 2012 г.
Доктор и доцент по международно частно право
Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
Член на Съюза на учените – клон Варна
Има над 30 научни публикации в областта на международното право

- До началото на август 2015 г. броят на постъпилите жалби и сигнали в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е 498. По същото време миналата година те са били 432. Категорично мога да подчертая, че през последните една-две години нарасна броят на образуваните преписки. През 2011 г. те бяха 362, през 2012-а – 336, а през 2013-а - вече 454, и през 2014-а – 452.
- За дискриминация на какъв признак най-често са оплакванията?
- Устойчиво напоследък преобладават оплакванията на хората с увреждания – 75 са образуваните преписки от този тип. Жалбите са свързани често с недостъпна архитектурна среда. В редица свои решения КЗД постановява, че поддържането на архитектурна среда или инфраструктура, която хората с намалена подвижност не могат да ползват самостоятелно, без чужда помощ, е дискриминация в нарушение на закона.
Хората с увреждане са обект на дискриминация и в сферата на заетостта. Проблеми при намиране или оставане на работа те срещат тогава, когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия или вече назначения служител или работник. Тогава нещата търпят промяна и като отношение, и като обещания за наемане. Отношението спрямо тези хора прераства в тормоз на работното място, както и вербален, който е подигравателен и язвителен, като уронва достойнството на потърпевшия. Предприемат се и съответните действия – предлагане за доброволно напускане, създаване на враждебна среда сред колегите, които са зависими от работодателя, заплахи, липса на индексации на заплати, липса на допълнително материално стимулиране, тенденциозно създаване на недостъпна среда – неприспособени тоалетни, спрени асансьори и т.н.
Не искам да пропусна да подчертая, че са редица постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести, на онкоболните.
- В кои професии най-често се наблюдава дискриминация на работното място?
- Ако при различните защитени признаци преобладават преписките с оплаквания на хора с увреждания, то при постъпилите в КЗД оплаквания от различни сфери на обществения живот от години най-много са жалбите за твърдяна дискриминация при упражняване право на труд. Тук се преплитат и различни дискриминационни признаци – пол, възраст, увреждане, образование, етнос, лично положение, синдикална или политическа принадлежност и други. Възможно е да се направи едно степенуване на броя оплаквания по съответните признаци, но не и по професии.
- Все още ли жените се оплакват повече от дискриминация по полов признак?
- Да, продължават жалбите от жени за твърдяна от тях дискриминация по време на работа по признак пол. Оплакванията имат различен характер – заради нееднакво заплащане, заради неглижиране на образователен ценз, като например тенденциозно се пречи на жалбоподателка от нейните шефове да стане офицер само защото е жена. Чести са оплакванията от уволнения по време на бременност, от предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството.
Има жалби по признак пол и от мъже, на които при търсене на работа в заведение им се съобщава, че се набират само жени. През годините учители мъже твърдяха в своите жалби, че се чувстват дискриминирани сред многочисления женски състав и подчертаваха, че били ощетявани за сметка на своите колежки и в заплатите. Мъж преподавател споделяше, че след неговото съкращаване съотношението жени-мъже в училището станало 95 към 5 на сто. Във феминизацията на учителската професия се коренели според него основните недъзи на нашето образование.
- Увеличават ли се, или намаляват жалбите за неравно третиране на хора с хомосексуална ориентация? Ставаме ли по-толерантни като общество в това отношение?
- Оплакванията за дискриминация по признак сексуална ориентация поддържат една постоянна величина през годините – 7 са образуваните преписки с подобни оплаквания през 2013 г., 11 са през 2014 г., 4 са те от началото на тази година. В повечето случаи повод за оплакването са публикации и изказвания в медиите, които насаждат според жалбоподателите предразсъдъци спрямо нехетеросексуалните, подбуждат към неравно третиране, представляват враждебна реч и тормоз. Не мога обаче да бъда съдник на обществото и да посоча категорично дали то е толерантно или не. Да, нашият свят не е безкористен, отношението към различните не е еднозначно. Тук на преден план може би излизат и предразсъдъците и стереотипите, трупани през годините и издигали бариери в отношението към различния. Дали възпитанието в толерантност не трябва да започне от ранна детска възраст, е също въпрос, върху който трябва да се замислим?
- Какви случаи на оплаквания от сексуален тормоз има от началото на годината?
- Разбираемо е, че случаите със сексуален тормоз са деликатни, затова и жалбите в КЗД с подобни оплаквания не са много през годините. Тези случаи освен всичко друго, са и трудно доказуеми, много често подобни интервенции се вършат без свидетели, рядко извършителите са агресивни пред други хора, макар и това да не е изключено. Нямаме образувана преписка по оплакване за сексуален тормоз тази година.
- Има ли жалби за случаи на нов тип дискриминация, с каквито комисията не се е сблъсквала в предишни години?
- Интересна тенденция са зачестилите жалби от българи, работещи у нас във филиали на чужди фирми или във фирми, където техен пряк началник е чужденец. Конкретни примери има за компании с ръководители гърк, италианец и канадец. В оплакванията се сочат агресивното поведение на тези началници срещу българите само защото са такива, като е налице тормоз и създаване на неподходяща за работа среда, а направените обобщения от тези началници чужденци по отношение на българския етнос изобщо биха могли да бъдат тълкувани като слово на омразата.
- Преди дни имаше казус с недопуснати сирийци в басейн в Свиленград. Има ли сигнал до КЗД по него и предприела ли е комисията някакви стъпки?
- До момента (бел. ред – вчера) няма постъпил сигнал по този случай в комисията. Подобни оплаквания са перманентни при нас, като хора с по-различен цвят на кожата не биват допускани както в басейни, така и в дискотеки, барове и друг тип питейни заведения. Четирима роми дори не бяха допуснати да посетят заседание в съдебната палата на наш голям град. Много често в решенията на КЗД по преписки с подобен казус е установявана дискриминация заради неаргументираните мотиви на собствениците на обектите да процедират по начин, водещ до неравно третиране.
- Какъв е размерът на глобите, наложени през последната година за дискриминационно отношение. Коя е била рекордната санкция и за какво?
- Наложените глоби и имуществени санкции в решенията на КЗД през 2014 г. са 33 950 лв. До момента през 2015 г. те са около 16 000. Най-високата имуществена санкция, наложена през тази година, е на мобилен оператор и е от 2000 лв. Установена е дискриминация по пол и увреждане поради нееднакво третиране на жалбоподателката по преписката за това, че е ползвала болнични за провеждане на ин витро процедури.
- Събират ли се реално глобите след налагането им?
- Това, което бави събирането на глобите и имуществените санкции, е обжалването на решенията пред съда. Тоест събирането на глобите и имуществените санкции е възможно, когато решението на комисията е в сила. Но искам друго да подчертая – приоритетите на комисията не са само в налагането административни наказания. Направеното от комисията в областта на превенцията е убедително в основата на борбата с дискриминацията. Ненапразно и законодателят е решил в първото заседание в производството пред комисията страните по преписката да бъдат поканени да се помирят.
- Необходими ли са някакви законодателни промени, с които да се подобри защитата от дискриминация?
- Към настоящия момент нашата страна разполага със съвременно и модерно антидискриминационно законодателство, въвеждащо изискванията на европейските директиви и прилагащо европейските ценности и принципи в областта на защитата правата на човека. Не смятам, че на този етап са належащи сериозни промени в закона. Широки са компетенциите и правомощията на комисията, увеличава се нейната работа. Предстои поетапно разкриване на регионални наши офиси във всичките 28 областни града. Това, от което КЗД се нуждае на този етап, е по-висок бюджет.