Вчера президентът подписа указ за обнародването му, въпреки многото критики

"Надявах се президентът да спре закона, но в крайна сметка това е негово правомощие и той е решил да не го упражни", каза в интервю за БНР депутатът от РБ Петър Славов. "От ГЕРБ много бързаха с този закон. Той беше приет на практика "на тъмно“, защото в 10-11 часа вечерта, на извънредно заседание бе довършен и приет във вида, в който е", добави той.

Вчера президентът Росен Плевнелиев подписа указа за обнародването на Закона за Националната служба за охрана (НСО), като не се съобрази с исканията за налагане на вето. Документът бе приет след многобройни критики, а правозащитни организации призоваха държавния глава да го върне за изчистване на проблемите в него. В парламента основни критици на така формулираните правомощия на държавните гардове и широкия контингент, за който те ще се грижат, бяха от Реформаторския блок.

"За съжаление много от добрите предложения, които направихме, поне за корекции и за промени в по-добър смисъл, така че този закон да служи на гражданите, а не да служи на една част от обществото, на една група високопоставени държавни служители, не бяха възприети", допълни Славов.

Според депутата на НСО се дават много сериозни правомощия. Той не изключи новоприетият закон да стане обект на разискване и в Европейския съд по правата на човека. В РБ ще обсъждат и възможността за текстове от Закона за НСО да бъде сезиран Конституционния съд.

"Това е един от възможните начини да се процедира по тези най-проблемни текстове – за задържането на граждани, за охраняване на лица, които една комисия от трима души преценява, че били от значение за властта в държавата", посочи Петър Славов.

Той се надява още Върховният административен съд да уважи жалбата на РБ и да огласи каква е била заплата на бившия управител на БНБ Иван Искров. Реформаторите подадоха жалба до съда, след като новият гуверньор отказа да оповести заплатата на предшественика си.