Научих се да имам повече търпение

Селекционерът на националния ни волейболен отбор Пламен Константинов сподели в интервю за предаването "Спортна треска" по БНТ, че са си поставили една цел и искат да я гонят, а именно влизане в четворката на Европейското първенство, на което сме домакини с Италия. Ето още какво коментира Константинов:

"Това е изборът, който имаме при диагоналите - Владо Николов, Николай Учиков и Боян Йорданов. Всичко друго са някакви констатации без реални решения на проблемната ситуация. Виждате, че в крайна сметка и Боян, и Цецо Соколов общо взето в един период получиха много лоши травми. Това може би е една от най-сложните травми във волейбола и най-тежките. Така, че практически ние нямаме избор. Трябва да заложим на това, което е най-добро в момента. В перспектива ще се мисли след една година и може по-малко, когато почне новия олимпийски цикъл. Моето мнение е, че вече тогава могат да се поемат и определени рискове, да не се гони максималното класиране на някои турнири с оглед на това по-млади момчета да натрупат нужния опит за този четиригодишен олимпийски цикъл. Но в момента моето виждане е, че трябва да се вземе най-доброто и да направим максимума, който можем на Европейското и Олимпийските игри в Рио. Независимо от проблемите, които имаме, ние сме си поставили една цел и искаме да я гоним - едно влизане в четворката мисля, че би било добър резултат за отбора ни. А от там насетне са други мачовете".

"Ако има нещо да каже Матей, нека го каже. Само ще кажа, че няма желание да се връща в националния отбор. Така, че всъщност няма тема".

"Според мен, очакванията към отбора се отразяват, защото може би малко отбори имат успехи и максимално вниманието се концентрира върху мъжкия национален отбор. И очакванията на всички са насочени в една посока. Така, че според мен това натежава. Натежава и това, че може би много често не се оценяваме реалистично или не оценяваме възможностите си реалистично на момента. От една страна, трябва да се учим да сме повече реалисти, да гледаме реално на нещата, но от друга страна професионалистите трябва да се научат също така да играят под напрежение и да носят очакванията стига те да са реални".

"Аз тръгнах може би по един различен път от всички треньори, които са работили до момента в националния отбор. И този различен път е да дам възможност да играят всички, да не се чувства никой незаменим и всеки един състезател да помага на националния тим. От друга страна, това ми създава проблеми вътре в отбора, защото много често всички ми се сърдят. Ние сме свикнали никой да не може да излезе. Ако извадиш някой и направиш някаква смяна, за да направиш промяна в играта, се чувстваме, че е засегнат лично, което не се е случвало преди. Това води до определено негативно отношение, но за всички е еднакво. И вместо да се гледаме като конкуренти вътре, нека се обърнем към другата страна на мрежата и да гледаме конкурентите през мрежата, а не да гледаме вътре в отбора на всеки един на нашия пост като враг".

"В последните години съм се научил да бъда доста търпелив. За много неща проявявам повече търпение отколкото съм си мислил, че мога да проявя. Не винаги става с напред с рогата, особено в националния отбор. От една страна е хубаво да чуваш това, което казват добронамерени хора, но в България е по-трудно да избереш кого да слушаш".