Министерства и агенции масово не са изпълнили задачата да свият разходите с 10%

Бюджет 2015 имаше три приоритета според финансовия министър: стабилност, усвояване на еврофондове и свиване на разходите за държавните чиновници. И ако първото по-скоро е факт, за второто се правят някакви усилия, третата цел е пълен провал. Заложеното число беше 10% по-ниски разходи за възнаграждения в администрацията. Към средата на годината задачата не само не е изпълнена, но и числото леко е нараснало.

Към края на първото полугодие заплатите, допълнителните възнаграждения и осигуровките на чиновниците са стрували на бюджета 1.663 млрд. лв. Спрямо същия период на 2014 г. този вид разходи не само не намаляват, но дори са нараснали с близо 10 млн. лв. Числото на пръв поглед не изглежда голямо, но се вижда, че през последните три месеца то постоянно расте.

Спестяването трябваше да дойде от намаляване на хора, а не от орязване на заплати. Армията държавни чиновници е голяма - почти 131 хиляди по данни от края на миналата година. Пресни данни липсват.

Липсата на свиване на разходите до шестия месец означава, че за да се спази законът, между юли и декември съкращаването на заетите щатове трябва да се случи двойно по-бързо. Или по друг начин казано - сега рязането трябва да е с 20%. Става въпрос за сума от порядъка на 330 млн. лв. при планирани годишни разходи за заплати малко над 3 млрд. лв.

И тъй като силното орязване на персонал точни преди избори е малко вероятно, направо невъзможно, за да се изпълни бюджетът, ще се наложи вътрешно разместване на разходите. Обикновено формулата е - режат се капиталови и се местят в текущите.

Още пари за МВР

Въпреки че министър-председателят Бойко Борисов заплаши, че Министерският съвет ще дава допълнителни пари на отделните ведомства само след оставка на съответния министър, вицепремиерът Румяна Бъчварова преди седмица поиска 16 млн. лв. извън одобрения за тази година в бюджета на МВР. Според нея парите са необходими за плащането на обезщетенията на вече пенсиониралите се служители от системата на МВР. По закон те получават по 20 заплати. В отговор на парламентарен въпрос в края на юли Бъчварова съобщи, че към края на юни 942 бивши служители на МВР чакат да получат обезщетенията си при пенсиониране, т.е. това е наследен проблем, който обаче струва скъпо.

А проблемът изглежда, че ще се задълбочава заради приетите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). От 1 януари 2016 г. военните и служителите в МВР ще се пенсионират не само при прослужени 27 години в системата, но и трябва да са навършили 52 години и 10 месеца. С всяка следваща година пенсионната възраст ще расте с по 2 месеца до достигане на 55 години. Данните на Националния осигурителен институт показват, че през първото полугодие са се пенсионирали 25% повече служители в силовите ведомства спрямо същия период на 2014 г.

В свой анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ) посочва, че България е на второ място след Словакия по най-големи разходи за ред и сигурност и харчи почти двойно повече, отколкото останалите страни в ЕС. През 2013 г. 7% от бюджета в България отиват за МВР при 3.7% в ЕС. "Предвид раздутия щат и десетките привилегии, които получават заетите в отбраната и сигурността, даването на тази огромна сума пари при пенсиониране изглежда трудно оправдано. Още по-абсурдно беше доскорошното положение, при което абсолютно всички в тези министерства получават всичките привилегии, а не само работещите първа категория труд", смята Славова.

Вътрешното министерство е с бюджет от над 1 млрд. лв. годишно, но винаги успява да си издейства допълнително средства. Така се случи и през 2014 г., когато полицаите получиха 125 млн. лв. за заплати извън първоначално предвидените в бюджета. И това при положение че със съставянето на бюджета за миналата година тогавашният финансов министър Петър Чобанов "нареди" 10% свиване на разходите на всички. Но спестяването не се случи.

Планирано, несвършено

МВР е само един от едрите примери. Назад със съкращенията е и другото голямо силово ведомство - военното министерство, което обяви, че ще реже бройки от юли. Показателно е, че дори финансовото министерство, което надзирава изпълнението на бюджета, през май беше платило с 4.3% повече от аналогичния месец на годината, а през юни увеличението беше 2%. Справката от системата СЕБРА показва разходите за заплати и възнаграждения заедно с "други плащания за персонал" и не може да се види как върви изпълнението на плана за съкращения. Ведомството на Горанов не предостави данни за разходите по министерства.

През годините досега много правителства и министри са обещавали свиване на разходите за възнаграждения в държавната администрация. Статистиката показва обаче, че единствено през 2012 г. е имало леко понижение за полугодието. През останалите години парите растат.

От доклада за състоянието на администрацията за 2014 г. се вижда, че свиването на реалните щатове се оказва доста трудно. Общата численост е намаляла с 2.8% спрямо предходната година. Вижда се обаче, че над половината от свитите бройки са незаети щатове (близо 2200), а реално съкращенията на хора - около 1900. Така в края на миналата година общият брой на реално назначените държавни служители е малко под 131 хиляди. Изчисления на "Капитал" показват, че средният месечен размер на разходите за възнаграждения и осигуровки в централната държавна администрация през миналата година е бил 2850 лв.