Свързва се с паметта на св. Симеон Стълпник

На 1 септември се отбелязва началото на новата Църковна година. Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. На този ден Иисус Христос е чел от Библията из книгата на пророк Исая: "Божият Дух е върху Мене" (Лук. 4:16-18).

От 1 септември още в древността се е наричало "началото на индикта", пише Двери.бг. През VI век по времето на император Юстиниян I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (гръцки - индиктион от лат. Indictio - обявяване). Това са периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци, припомня news.bg.

Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята.

Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г.

Във Византия Църковната година не винаги се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на Църковната година се считал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско явление.

През този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22).

Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с 1 септември. В Минология на Василий ΙΙ от 10 век се казва: "От това време Той дарува на нас, християните, този празник". И доднес в Православната Църква след Литургията на 1 септември се чете именно този евангелски откъс.

Във Византия това Евангелско четиво се четяло от Константинополския патриарх, който правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред - вечерта на Велики Четвъртък - б. р.) - първото от 12-е евангелия, и на Литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.

В Русия, въпреки приемането на християнството, до 15-ти век Новата година започвала на 1 март. Тогава започвала Новата година във всички руски летописи, вкл. и на преп. Нестор.

Въпреки това влиянието на византийската традиция било силно, защото и на 1 септември се провеждало специалното богослужение, с което византийците ознаменували новата година. С указ на император Петър Ι новата година в Русия се прехвърля на 1 януари.

За последен път новогодишното църковно богослужение се провело през септември 1699 г. в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на Църковната година става с молебен след Светата Литургия.

Въпреки това Типикът и доднес определя 1 септември като "малък Господски празник" и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.

На 1 септември имен ден празнуват всички, които носят името Симеон (означава - изслушващ) Мона, Мончо