Заради силата на Христовата вяра ще да е, казват местните

120 годишен храм изплува всяка година от водите на язовир Жребчево. Известен е като "Потопената черква”. Тя е издигната в края на XIX век в село Запалня, но заради строежа на водоема населението е изселено, а църквата изоставена и залята, разказва кореспондент на БГНЕС.

През годините не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите. "Залятата черква" вече 50 години води неравна битка с водата, но още я побеждава. Според сина на последния свещеник в храма Стойко Стойков това, че черквата отстоява на водата е заради силата на Християнската вяра.

Храмът, носил името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1891 година. Той е единствената останка от тогавашното село Запалня, което е потопено заедно с още две села преди 50 години заради строежа на язовир Жребчево. Заведохме дядо Стойко до черквата, покрай която е минало детството му, а и не само - той е кръстен и венчан, това е и последната венчавка в храма, преди да бъде потопен.
Макар сега да се подпира на бастун, като дете е тичал наоколо. Със сълзи на очи си спомня за безгрижните детски години и за преживените емоции. "Тук е започнал животът ми. Тук мина детството ми. Докато другите деца играеха, аз трябваше да отслужвам тук с баща ми".

Макар всяка година на това място да се събират малкото останали живи съселяни, дядо Стойко всеки път се вълнува при докосването си до светинята. "Идеята за този храм възниква преди Освобождението. Има 28 български къщи, хората си разпределят ролите. Трима даряват места, за да се построи храма, друг пък отива да намери свещеник от Елхово и го довежда. Цялото село се впряга в построяването на Божият дом", разказва старецът.

Храмът е осветен през 1892 година, но е изографисан 30 години по-късно и пак със средства, събрани от населението. Зографите, църковното настоятелство с тогавашния свещеник и кметът с кметските съветници се събирали, всеки казал каква икона иска. Зографите пресметнали какво ще им струва. "Свещеникът вика на една вдовица: стрино Злато, ний събрахме достатъчно, хайде каквото си отделила употреби го за твоите дечица. Та като викна оная жена - аз ли съм най-долната в туй село, значи всеки ще даде, аз няма да дам, че аз гердана от шията си ще скъсам и пак искам икона на Св.Георги." Така настояла вдовицата, чийто покоен съпруг се казвал Георги.

Дядо Стойко си спомня, че въпреки молбите и протестите на населението строежът на язовира започнал, а водите му впоследствие погълнали църквата. Строителите взели единствено камбаната й, която пренесли в съседно село с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще известява със своя звън неговата кончина.

Фасадата на църквата е изцяло съхранена. Възрастният мъж предполага, че запазването й без никаква поддръжка се дължи на изключителното качество на строителството. И на вярата, разбира се.