Той каза, че няма да използва решението на съда в предизборната кампания

Четиридесет дни преди изборите Софийският апелативен съд (САС) е оправдал бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за 6-те отказа за специални разузнавателни средства (СРС), предаде специализираният сайт "Правен свят". Решението не е окончателно,  прокуратурата има право да протестира оправдателното решение пред Върховния касационен съд /ВКС/.

По това дело Цветанов бе осъден на две инстанции на 4 години затвор, защото е отказал прилагане на СРС срещу бившия шеф на РЗБОП - Велико Търново, Орлин Тодоров и още двама души, като е поставил под искането за разрешените от съд СРС 6 пъти "НЕ!!!".

Според обвинението Цветанов е сложил чадър над Тодоров заради близостта на Тодоров със Станимир Флоров. Такава връзка отричаха и Цветанов, и адвокатът му Менко Менков.

През юни Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата и върна делото на САС, след като прецени, че съставът на апелативния съд е бил пристрастен. Тогава с два на един гласа върховните съдии подложиха на критика мотивите на втората инстанция и заключиха, че заради пристрастността на Цветанов не е бил осигурен справедлив съдебен процес.

Прокуратурата беше започнала серия от разследвания срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, след като първият кабинет на Борисов подаде оставка и ГЕРБ излезе в опозиция. Тогава след сигнал на Сергей Станишев обвинението започна проверка по данни, че Цветанов е провеждал масови и безконтролни подслушвания, включително и с мобилна техника.

Делото за шестте "НЕ", след като беше върнато от ВКС на САС, трябваше да бъде гледано от състав на САС с докладчик Надежда Трифонова, но тя си направи отвод, защото е сестра на съдия Екатерина Роглекова от Районен съд - Пловдив, която оправда Цветанов по делото за клевета, заведено срещу него от съдия Мирослава Тодорова. При новото разпределение за докладчик бе определена съдия Маргаритка Шербанова. Председател на състава пък е шефката на Наказателното отделение Петя Шишкова, а в него влезе и съдия Милена Панева.

След като делото се върна в САС, беше разпитан и бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев, но преди да приключи процесът, съдът поиска да разпита още двама свидетели - бившия шеф на ГДБОП и приятел на Цветанов Станимир Флоров, за когото се твърди, че е бил близък с Орлин Тодоров, и бизнесмена Петър Христов от Велико Търново, сочен за приближен до Цветанов. Отделно САС поиска справки за хода на делата срещу Орлин Тодоров.

В съда срещу Цветанов бяха внесени три дела, като нито едно от тях не беше за незаконно подслушване. Първото е за отказа да разпореди подслушване, второто дело е за длъжностно присвояване, а третото - за неупражнен контрол над звеното за подслушване.

По делото за т.нар. длъжностно присвояване на 50 хил. лв. в полза на Орлин Тодоров, Цветанов бе оправдан на две инстанции, но според обвинението той е извършил престъпление и като е допуснал бившият шеф на антимафиотите във Велико Търново да напусне МВР с всички полагащи му се обезщетения, докато срещу него тече разследване, като му е заплатено дори за престоя в ареста. По това дело също се чака решение на ВКС.

А по делото за неупражнения контрол на СРС-та Цветанов беше оправдан, след като самата прокуратура спря да поддържа обвинението, като изложи спорен мотив - че законова промяна наложила това. Това стана при второто правителство на ГЕРБ.

След като чу "невинен" Цветанов каза, че няма да използва решението на съда в предизборната кампания. Той за пореден път обвърза серията дела срещу него с работата му като вътрешен министър и каза, че някой "под една или друга форма е преценил, че трябва да си направи реванш".Цветанов никога не споменава прокуратурата, още по-малко главния прокурор, когато коментира колко несправедливи са обвиненията срещу него.
Германският защитник на Цветанов Ханс-Петер Ул пък оцени оправдателната присъда като огромен прогрес за българската съдебна система и дори каза, че тя "ще бъде положително отбелязана в следващия доклад на Европейската комисия за България". Той препоръча на прокураткурата да не протестира решението пред върховната инстанция.