В 8 области хората са ощетени

1 194 000 българи в осем области на страната нямат нито една денонощна аптека, от където човек да си купи дори обикновен аспирин, ако го заболи главата след 20 часа. Това е крайното работно време, след което кепенците там хлопват, съобщиха от Съюза на фармацевтите в България. След този час медикаменти не могат да се купят никъде в областите Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Кърджали и Смолян.
Затова близки на болните пътуват с километри. От Ловеч например хората пътуват нощем за лекарство до Горна Оряховица или Велико Търново независимо че в града им има 16 аптеки, които работят само денем.
Родители пък търсят чрез социалните мрежи недопити илачи от чужди деца, които живеят в техните градове.
Запасявайте се, майки, съветва в един от форумите Ваня Димитрова от Враца, която е с трима малчугани вкъщи. Тя споделя с родителките, че всякога има аптечка с най-необходимото при внезапно неразположение на децата. Към тази практика тя е прибягнала, след като няколко пъти й се наложило да търси сиропи от съседки или приятелки през нощта.
Педиатрите също вече съветват родителите да имат на разположение най-необходимото
което се налага да пие болно дете, включително и сироп за сваляне на температурата. Във Видин повечето семейства с малчугани имат хапчета на склад за непредвидени случаи. Това разказа за „Монитор” Мирослав Ненчев – председател на регионалната колегия на Българския фармацевтичен съюз в града и член на Висшия фармацевтичен съвет. Неговата аптека е единствената, отворена до полунощ.
За да е отворено денонощно, собственикът трябва да назначи не 3-а, а между 5 и 8 фармацевти, които да поемат смените. Това е крайно нерентабилно. Така обясни проблемът с липсващите денонощни аптеки магистър-фармацевт Ненчев.
За осигуряването на хапчета и нощем от кметството в Ловеч предлагат по един лев на отработен час за всеки аптекар, който остане на работа след 20 часа. Независимо от бонуса, желаещи да се възползват няма.
Малко над 100 са денонощните аптеки в страната към момента, като те са съсредоточени предимно в София, Варна и Пловдив.
Продажбата на лекарства без лекарско предписание, както и откриване на аптеки в спешните отделения са сред възможните решения, смятат от Българския фармацевтичен съюз.
Да се въведе задължителна национална аптечна карта,
подобно на здравната. За това ще настоява Българският фармацевтичен съюз пред депутатите, каза за „Монитор” председателят на съсловната организация проф. Илко Гетов. По думите му това може да стане с промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и да заработи още от средата на идната година, ако се приеме бързо от Народното събрание. Картата трябва да разпредели във всеки регион по колко минимум аптеки да има, да фиксира минимумът на тези от тях, които ще предоставят безплатните и с намаление лекарства по линия на здравната каса, както и броят на денонощните.
Общо 3500 са аптеките в страната към момента, като от тях 270 са болнични, показва регистърът на фармацетичния съюз. 5977 пък са фармацевтите у нас.