Линейките се бавят при едва 4.5% от повикванията

Само 4.5% от повикванията са отчетени като забавени от екипите на спешна помощ, сочи одит на Сметната палата за системата на спешната помощ в периода 2010 - 2014 г., цитиран от в. "Сега". Общо изпълнените повиквания за периода са 3.5 милиона, но забавени са едва 159 000. Данните обаче са от рапортите на самите центрове за спешна помощ към здравното министерство.

Освен това у нас в момента няма нормативни изисквания и стандарт за времето за пристигане на линейките. Според стандарта за спешна помощ диспечерите във филиалите не бива да се бавят повече от 1 минута, след като получат и обработят сигнал от тел. 112, за да възложат случая на линейка, която също трябва да тръгне към адреса до 1 минута. Време за изпълнение на сигнала обаче няма. Одиторите цитират експертни мнения, според които оказването на спешна помощ е най-ефективно в рамките на 15-20 минути. Според нормата до 1999 г. спешните повиквания трябваше да се обслужват за не повече от 20 минути.

Най-често забавени повиквания има в София-град и област, във Варна, Плевен и Ловеч. Според рапортите на филиалите преобладаващата част от закъсненията са по вина на оператора - 4.47 на сто. Незначителна е частта на забавените от медицинските екипи повиквания - 0.09 на сто. Одитът също констатира проблемите и удълженото време за реакция след въвеждането на единния тел. 112, който замени телефона за спешна медицинска помощ 150. Операторите на 112 не са медицински лица и се случва да не доуточнят симптоми на пациента, по-често се бъркат адреси, няма пълна връзка между информационните системи на 112 и спешната помощ, което отнема време за обработка на сигнала от специализираните диспечери в бързата помощ.

Контрольорите на Сметната палата са анализирали и фишовете за отчети на 7 центъра за спешна помощ. Според тях времето за обработка на повикванията е до 2 мин. в преобладаващата част от проверените фишове. Най-бързо се обработват повикванията в ЦСМП-Пловдив и Кюстендил. Изчисленията на одиторите сочат, че най-бързо организираният център е този в Пловдив, където 90 на сто от всички случаи се обслужват до 15 мин. от обаждането. След това са Благоевград, където в 90 на сто от случаите линейката пристига до 20 мин., Варна (до 23 мин.) и ЦСМП-Кюстендил (до 25 мин.). Центровете София-град и Софийска област достигат до ниво 90 на сто след 30-ата минута.

Сметната палата цитира и анкета сред пациенти, обслужени през 2014 г., според която най-често времето за пристигане на медицинския екип е между 10 и 15 мин., като закъснение от повече от 20 мин. отбелязват 15 на сто от анкетираните. Затруднения при комуникацията с диспечера отчитат 15 на сто от анкетираните. Преобладаващата част от хората изразяват задоволство от работата, отношението и комуникацията с медицинския екип, като 70 на сто оценяват цялостната организация в обслужващия център като добра и биха се чувствали спокойни, ако същият екип обслужва техен близък. Оплакванията са предимно свързани със състоянието на линейките и оборудването.

 ПРЕПОРЪКИ

Одиторите одобряват идеята на здравното министерство в спешната помощ да се въведе триажна система, според която най-спешните случаи да се обслужват за 8 минути, а тези, които могат да чакат най-дълго - до 2 часа. "Изпълнението на посочените мерки следва да доведе до диференциране на спешните от неспешните повиквания, скъсяване на времето за приемането на спешното повикване, както и обслужването на спешното повикване да се извършва от екип с подходяща квалификация", пише в одита.