За местния вот пускаме бюлетината сгъната, а за референдума - в плик

Снимка:

novanews.bg

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Още по Темата:

1 750 292 е прагът, при който референдумът ще се смята за приет

На 25 октомври бюлетините за местните избори ще се сгъват, а тези за националния референдум ще се поставят в плик. Целта е избирателите да не се объркат с книжата, след като в големите градове ще се гласува с по 4 и 5 бюлетини, пише "24 часа".

38 партии, коалиции и инициативни комитети ще агитират избирателите да участват в допитването за електронното гласуване, което ще се направи с местните избори. Сред известните имена, които ще сблъскат позиции, са например тенис легендата Мануела Малеева, която е част от инициативен комитет, подкрепящ положителен отговор, и “Движение Напред България”, част от което е внукът на Тодор Живков - Тодор Славков. Срещу електронен вот ще агитира и някогашната мандатоносителка на царя - Весела Драганова с нейната Партия на българските жени.

27 политически формации и инициативни комитети ще убеждават избирателите да отбележат “Да”. Сред тях са ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ, “Движение 21”, “Глас народен” и др. Срещу електронния вот пък ще агитират 11 партии и инициативни комитети, сред които “Атака”.

БСП, ДПС и ПФ не са се регистрирали изобщо. 34-те формации, които са го направили, ще получат от общините офиси за провеждане на информационно-разяснителна кампания. Имат право и на медийни пакети за агитация до 40 000 лв., които се отпускат от ЦИК.

1 750 292 е прагът, при който референдумът ще се смята за приет - трябва броят на гласувалите да е равен или по-голям от този на отишлите до урните на последните парламентарни избори и поне половината от тях да отговорят с ”“Да”. На вота за НС през 2014 г. гласуваха 3 500 585 души.

Въпросът “Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” ще е вляво на бюлетините, а вдясно са възможните отговори - “Да” и “Не”. Всяка бюлетина ще има надпис най-отгоре “Национален референдум”. Няма ограничения - избирателите могат да отидат да гласуват само

за допитването и да не пускат бюлетина за кмет, както и обратното - да участват само в местния вот, без референдума.

За допитването се очаква да бъдат разкрити секции в поне 40 държави. Засега са “заковани” 307 места, в които през последните 5 г. поне 100 души са ходили да гласуват. Днес ЦИК ще определи точния брой на секциите в чужбина. За отваряне на секция навън са нужни поне 40 заявления от български граждани.

Искания за отваряне на нови секции има за Канада и Австралия. Най-активни са българите в САЩ, Германия и Великобритания.

Референдумът ще е вторият в демократичната ни история Първият - с въпрос “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” беше на 27 януари 2013 г. Тогава гласуваха 1 405 463 избиратели (20,22%). 60,6% от тях отговориха с “Да” (851 757 души). Месец по-късно обаче, малко преди да се разпусне парламентът заради оставката на първия кабинет “Борисов”, проектът за АЕЦ “Белене” спря окончателно.

Сърница се отдели от Велинград с местно допитване след 18 г.

С указ на президента Росен Плевнелиев от 1 януари Сърница стана най-новата община у нас. В състава ѝ влизат и селата Побит камък и Медени поляни. За да се случи това, трябваше да минат 18 г. от проведения сред местното население успешен референдум за отделяне от община Велинград.

През 1997 г. при правителството на Иван Костов жителите на трите тогавашни села поставят въпроса за обособяването им в самостоятелна община. Мотивите са, че до 1987 г. е съществувала община Сърница, която после е закрита. Трите села отговарят на критериите за брой на населението и държат да се развиват самостоятелно, защото като част от община Велинград са силно пренебрегвани.

Местният референдум е успешен. За отделянето на Сърница гласува 90% от населението. Въпреки това тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие Евгени Бакърджиев отказва отделянето на селата от Велинград. През 2012 г. при първия кабинет “Борисов” тогавашният кмет на Сърница Мустафа Аликанов отново внася документи в Министерския съвет, но процедурата така и не е задвижена. Едва през миналата година при управлението на Пламен Орешарски държавата дава положително становище и прави предложение до президента да подпише указ за обособяването на новата община Сърница, част от област Пазарджик.

От Освобождението досега - 11 опита

11 пъти от Освобождението до днес управляващите са обявявали допитвания. Проведени са едва 3. Още през 1878 г. Драган Цанков предлага допитване за формата на управление, но въпросът се урежда с Берлинския договор и приемането на Търновската конституция. Не се е състояло и допитването през 1908 г. дали България да стане княжество, васално на Турция, защото страната обявява независимост.

През 1909 г. НС приема закон за допитване до народа по общински работи и хората се произнасят по изграждане на църкви, училища, пътища, мостове, но е отменен през 1934 г.

Заради съпротивата на Александър Стамболийски, Драган Цанков и други партийни лидери не се приема предложението за референдум през 1914 г. дали България да участва във войната и на чия страна. През 1922 г. се прави допитване за вината на министрите от кабинетите на Гешов и Малинов за войните и последвалите национални катастрофи и те са арестувани и обвинени. След Деветоюнския преврат обаче са освободени.

През 1941 г. инициаторите на референдум за неутралитет на България са пратени в затвора, а държавата взема страната на фашистка Германия. През 1946 г. се прави референдумът срещу монархията и малкият Симеон е прогонен със сестра си и майка си. През 1991 г. Великото НС се отказа от референдум за връщане на монархията.