Арх. Николов: Нашият кмет за Източен знае как да интегрира етносите

Арх. Николов защо заложихте на Сюрия Дене за кмет на район „Източен” ?

Един от районите, които са най-шарените в етническо отношение е район „Източен” и затова ние от коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ сме категорични, че той изисква по-специфичен управленски подход. Нашето виждане е , че усилията на кмета на района трябва да са насочени към засилена интеграция на етносите. Спряхме се на кандидатурата на г-н Дене, защото той човек, който живее района и по-специално в кв. Изгрев, израснал е там, останал е да живее там, помага и решава проблемите на хората там. Той е експерт – има образованието и опита да се включи успешно в управлението на район Източен. Има опитът в административната дейност – разработвал е програми от писането им до последващия контрол след изпълнението им. Силно социално ангажиран е към своя етнос. Той е и своебразен пример, че чрез образование, активност и предприемчивост и те могат променят своето тежко битие.

Арх. Николов, район Източен не е само кв. Столипиново или кв. Изгрев. Какви са идеите на ПЛОВДИВ УТРЕ за целия район ?

Да, район Източен е всеобхватен и има различни задачи за решаване, но ние от ПЛОВДИВ УТРЕ сме убедени, че един от основните проблеми е интеграцията на ромското малцинство. Не трябва да говорим само за градинки, тротоари, канализации. Това също е част от ангажиментите на един районен кмет, но е време да се започне реален процес на интеграция, а не спорадични акции с минимален ефект.

Какво е нужно според Вас и коалиция ПЛОВИВ УТРЕ ?

Безспорно като всеки район в града и „Източен” има разнородни задачи за решаване, но един основен проблем остава през годините и решаването му все се отлага във времето. Това е интеграцията на ромския етнос. Време е да се предприемат решителни, конкретни действия, които да социализират представителите на този етнос, защото те също са граждани на Пловдив.

Какво предлагате вие и коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ ?

Ключовата дума е интеграция, но реална, а не на думи. Първата стъпка в тази посока е образованието. Пътят е този, чрез общински ресурси и с помощта на неправителствени организации да въвлечем представителите на ромския етнос в образователния процес. Те трябва да бъдат приобщени и това е начинът. На следващо място идва решаването на въпроса с безработицата. И в момента бизнесът изпитва сериозна нужда от работна ръка и не само на висококвалифицираните позиции, но е нужен минимален образователен ценз. Именно образованието ще открие нови възможности пред тях – да бъдат по-конкурентноспособни на трудовия пазар. Това веднага ще рефлектира върху намаляване на безработицата, а от тук и намаляване на престъпността .